Пръстените на Сатурн
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Lucky Starr #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстените на Сатурн». Краткое содержание книги:
— Разбирам.
— А разбирате ли, че както и да се опитвате да се прикриете посредством Пръстените на Сатурн или на самия Сатурн, вашата метална маса всеки път ще ви издава? В пръстените, както и във външните десет хиляди мили от повърхността на Сатурн, няма изобщо никакъв метал. Не бихте могли да се скриете дори в Мимас. В продължение на няколко часа мислехме, че така сте постъпили. Ние открихме метал под леда на Мимас и това можеше да са останките от вашия кораб. Но после металът започна да се движи и ние разбрахме, че сте още между живите. Отгатнахме вашия трик с топенето и трябваше само да чакаме.
— Дотук печелите играта — съгласи се Лъки.
— Мислите ли тогава, че няма да намерим капсулата, ако тя отиде в Пръстените или е била хвърлена там още от самото начало?
— Добре, но защо още не сте я намерили?
За момент Девур помръкна, сякаш заподозря сарказъм, но пред изписания на лицето на Лъки вежлив израз на любопитство той успя само да изръмжи:
— Ще я намерим. Въпрос на време. А тъй като вие не можете да ни помогнете в тази работа, няма причина да отлагаме вашата екзекуция.
— Съмнявам се дали наистина имате предвид това, което току-що казахте. Ако ни убиете, ние ще станем много опасни за вас.
— Ако опасността, която представлявате живи е някаква мярка, не мога да повярвам, че говорите сериозно.
— Ние сме членове на Научния съвет на Земята. Ако бъдем убити, Съветът няма да забрави или прости това. И отмъщението не ще бъде насочено толкова срещу Сириус, колкото лично срещу вас. Запомнете това.
— Мисля, че зная повече по този въпрос, отколкото предполагате. Това същество с вас не е член на вашия Научен съвет.
— Може би не официално, но…
— А вие самият, ако ми позволите да завърша, сте много повече от редовен член. Вие сте осиновеният син на шефа на Научния съвет Хектор Конуей и сте гордостта на Съвета. Така че може би сте прав. — Устните на Девур се разтегнаха в невесела усмивка. — Вероятно има условия, които да направят приемливо оставането ви жив. Нека помислим за тях.
— Какви условия?
— В последните седмици Земята е свикала междузвездна конференция на нациите, за да бъде обсъдено така нареченото от земляните наше нахлуване на тяхна територия. Може би вие не знаете за нея.
— Аз предложих такава конференция, когато за пръв път усетих съществуването на тази база.
— Хубаво. Сириус се съгласи на такава конференция, която ще се състои скоро на вашия астероид Веста. Земята изглежда бърза — отбеляза Девур с още по-широка усмивка. — А ние ще им угодим, тъй като не се страхуваме от резултата от нея. Общо взето, външните светове не обичат Земята и са прави. Нашият случай е костелив орех. Все пак ние бихме могли да го направим далеч по-драматичен, ако можехме да покажем цялата бездънност на земното лицемерие. Земляните свикват конференция. Те твърдят, че желаят да решат въпроса с мирни средства, а в същото време изпращат военен кораб на Титан с инструкция да разруши нашата база.
— Не съм имал такава инструкция. Действувах по собствено усмотрение и без намерение да извършвам какъвто и да било вражески акт.
— Въпреки това ако свидетелствувате в полза на току-що казаното от мен, то ще направи голямо впечатление.
— Не мога да свидетелствувам за нещо, което не е вярно.
Девур не обърна внимание на думите му.
— Нека видят, че не си нито упоен, нито принуден — каза дрезгаво той. — Свидетелствувайте по своя собствена воля, но потвърдете нашата теза. Нека конференцията разбере, че скъпоценният член на Научния съвет, собственото момче на Конуей, е бил замесен в една незаконна терористична авантюра, докато в същото време Земята лицемерно свиква конференция и прокламира своята привързаност към мира. Това ще реши нещата веднъж завинаги.
Лъки пое дълбоко въздух и се взря в неприветливо усмихващото се лице на другия.
— Това ли предлагате? Лъжесвидетелствуване срещу живот? — попита той.
— Добре. Смятайте, че е така и направете вашия избор.
— Няма никакъв избор. В случай като този не бих се съгласил да лъжесвидетелствувам.
— Мисля, че ще го направите — каза Девур, присвивайки очи. — Нашите агенти ви проучиха отблизо, мистър съветник, и ние знаем слабото ви място. Може да предпочитате да умрете, вместо да сътрудничите с нас, но вие имате слабостта на земляните към немощното, изкривеното и чудовищното. Вие ще направите това, за да предотвратите неговата смърт. — И меката пухкава ръка на сириусианеца се протегна внезапно и посочи без колебание Бигман.