Пръстените на Сатурн

— Но защо не ни каза? — попита с укор Бигман.

— Възнамерявах да го направя — отвърна Лъки, който изглеждаше смутен. — Честно ви казвам. Но след като взех капсулата първия път и се върнах на кораба, ние вече бяхме открити от сириусианците и въпросът беше как да избягаме. Спомняш ли си? После, ако се върнеш мислено назад, ще видиш, че непрекъснато изникваше нещо ново и нито за момент не ни оставяха на спокойствие. На мен просто никак не ми дойде на ум да кажа на някого.

— Какъв мозък — рече презрително Бигман. — Нищо чудно, че не обичаш да ходиш никъде без мен.

Конуей се засмя и потупа дребния марсианец по гърба.

— Точно така, Бигман — каза той. — Грижи се за дангалака и се уверявай, че знае правилния път.

— Но първо намери някой да ти каже кой път е правилният — обади се Вес.

А корабът летеше надолу през земната атмосфера към космодрома.