Поздрави от рая

Ако, както изглеждаше най-вероятно, извършителят на убийството в Хотел „Хауърд“ трябваше да бъде търсен сред неколцината гости, настанени в пристройката в Новогодишната нощ, беше крайно време да се огледат по-внимателно подробностите, свързани със семействата Палмър и Смит, гостите (сега вече изчезнали), които бяха обитавали съответно Пристройка 1 и Пристройка 2. Луис гледаше регистрационните бланки пред себе си, всяка от тях изцяло попълнена и привидно съвсем невинна.

Адресът на семейство Палмър, един и същ и на регистрационната бланка, и на предварителната кореспонденция, бе посочен като Чизуик Рийч 29А, а телефонистката потвърди, че такова жилище наистина има и че в Лондонския телефонен указател има абонат на име Палмър, Ф. (без уточнение дали е мъж или жена). Луис видя, че веждите на Морс съвсем леко се повдигнаха, като че ли се позачу и на неговата интелигентност, но от своя страна Луис отказа да приеме, че всеки, който е бил в състояние да се озове по някаква случайност в пристройката на Хотел „Хауърд“, автоматично може да бъде убиец. Той набра номера и изчака, докато отсрещния телефон звъня около минута, а след това остави слушалката.

— Може би бихме могли да изпратим някого там?

— Не още, Луис. Продължавай да звъниш през половин час.

Луис кимна и погледна бланката на семейство Смит.

— Какъв им е адресът? — попита Морс.

— Тузарско място, както изглежда от надписа, „Олдбрикъм, 22Спринг Стрийт, Глостър“.

Този път веждите на Морс се повдигнаха малко повече.

— Охо! Дай да погледна! — каза той.

И докато направи точно това, Луис го видя бавно да поклаща глава, а краищата на устата му да се разтягат в усмивка.

— Готов съм да заложа всичките си спестявания, че няма такъв адрес!

— Нищо не искам да залагам.

— Познавам мястото, Луис. Би трябвало и ти да го знаеш! Това е улицата, на която живееха Джуд и Сю Фоули!

— Аз познавам ли ги?

— От „Невзрачния Джуд“, Луис! А „Олдбрикъм“ е името, което Харди използва вместо Рединг, ако си спомняш.

— Да, бях забравил за момент — каза Луис.

— Умно! — Морс отново поклати глава, като че ли в знак на одобрение на литературните предпочитания на мистър и мисис Джон Смит. — Няма реална причина да опитваме, но… — Луис долови въздишка от страна на момичето от 19211, когато то чу Луис да иска номера на Смит, Дж. След известна пауза съобщи, че няма абонат с такова име на Спринг Стрийт в Глостър. Последвалото обаждане в полицията в Глостър установи, че в града няма улица, наречена Спринг Стрийт.

Луис отново позвъни в Чизуик; никой не се обади.

— Смяташ ли, че трябва да се занимаем със старата Дорис — Дорис Аркрайт? — попита Морс. — Може би тя е поредният мошеник.