Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
— Радвам се, че имахте възможност да дойдете — рече Глин. — Исках да видите кораба преди да бъде изцяло камуфлиран.
— Благодаря ви, мистър Глин — рече тя, без леката усмивка на напуска лицето й. — Никога досега през живота си не съм виждала нещо по-отблъскващо.
— Това са чисто козметични промени.
— Имам намерение да прекарам следващите няколко дни, за да се убедя в това. — Тя посочи някакви големи изпъкнали конструкции встрани от надстройката. — Какво е това зад онези прегради? Никога не съм виждала нещо подобно.
— Допълнително оборудване по сигурността — отвърна Глин. — Взели сме всички възможни предохранителни мерки плюс няколко в добавка.
— Интересно.
Лойд се взря с любопитство в профила й.
— Ели не ми е казал нищо за вас — рече той. — Бихте ли ме информирали за себе си.
— Пет години бях помощник-капитан, три — капитан.
Лойд си отбеляза миналото време, което използва.
— На какви кораби?
— На танкери и VLCC.
— Извинете, не разбрах.
— Много големи танкери. Над двеста и петдесет хиляди тона водоизместване.
— Заобикаляла е неколкократно нос Хорн — добави Глин.
— Големите супертанкери не могат да минават през Панамския канал — обясни Бритън. — Предпочитаният маршрут е около нос Добра Надежда, но при някои рейсове се налага преход и под нос Хорн.
— Това е една от причините да я наемем — каза Глин. — Океанът там долу, на юг, може да бъде много коварен.
Лойд кимна, все още вторачен в Бритън. Тя отвърна на погледа му спокойно, непритеснена от врявата наоколо.
— Знаете ли за необичайния ни товар? — попита той.
Тя кимна.
— И това не ви притеснява?
Погледна го.
— Не, не ме притеснява.
Нещо в тези нейни яснозелени очи обаче му говореше съвсем друго. Той отвори уста да каже нещо, ала Глин се намеси навреме.
— Елате — рече той. — Ще ви покажа „шейната“.
Посочи им да се спуснат по мостчето. Тук палубата на кораба лежеше точно под тях, обвита в пушека от заварките и изгорелите газове от дизелгенераторите. Изрязваха големи листове от палубата и в нея се бе оформил голям отвор. Мануел Гарса, главният инженер на ЕИР, стоеше на ръба й, притиснал преносима радиостанция до ухото си, а с другата ръка даваше някакви указания. Махна им, като ги видя над главата си.
Лойд надникна през отвора и видя удивително сложна конструкция в празния хамбар, която притежаваше елегантността на кристална решетка. Верига натриеви прожектори по краищата му превръщаха тъмния хамбар в блещукаща, тлееща, дълбока и омагьосана пещера.
— Това ли е хамбарът? — попита Лойд.
— Танк, а не хамбар. Централен танк номер три, ако трябва да бъдем точни. Ще поставим метеорита в самия център на корабния кил, за да увеличим до максимум устойчивостта на съда. Добавихме и коридор от надстройката напред под главната палуба, за да осигурим достъп до него. Забележете тези механични врати, които се монтират от двете страни на отвора на танка.
Шейната бе много по-долу. Лойд присви очи, за да преодолее светлината на безбройните лампи.
— Проклет да съм — рече той изведнъж, — ако половината от нея не е направена от дърво! — Обърна се към Глин. — Да не би вече да правим икономии?
Ъгълчетата на устните на Глин се изкривиха леко нагоре в усмивка.
— Дървото, мистър Лойд, е най-добрият инженерен материал.
Лойд поклати глава.
— Дърво ли? За тежест от десет хиляди тона? Не мога да повярвам.
— Дървото е идеално. То поддава съвсем малко и никога не се деформира. Има обичая да се врязва в тежки обекти и да ги застопорява на място. Този вид дъб, който използваме, със зелена сърцевина, ламиниран с епоксидна смола, има по-висока якост на усукване от стоманата. А дървото, от своя страна, може да бъде изрязвано и оформяно така, че да пасне на извивките на корпуса. То няма да изкриви или да пробие стоманения борд при тежко вълнение, а освен това не страда от умора на метала.
— Но защо бе необходима толкова сложна конструкция?
— Наложи се да решим един малък проблем — обясни Глин. — При своята тежест от десет хиляди тона метеоритът трябва да бъде абсолютно застопорен. Ако „Ролвааг“ налети на лошо време по пътя си обратно към Ню Йорк, дори и най-малката промяна в положението на метеорита може да дестабилизира фатално кораба. Мрежата от дървени греди не само застопорява товара на място, но и го разпределя равномерно върху корпуса, симулирайки наличието на суров нефт.
— Впечатляващо — рече Бритън. — Взехте ли предвид вътрешните надлъжни и напречни прегради?