Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Докато класическите икономисти са подчертавали значението на предлагането в това уравнение, неокласическата школа гледа най-вече на търсенето като водещ елемент. И в двата случая обаче икономистите търсят системата на равновесие — едната страна на уравнението е равна на другата.
Именно тук понятието ефективност на икономиката и увеличеното значение на обслужващата сфера налагат фундаментални промени в подхода. Наистина ефективността не може да се види в някаква времева точка, а в рамките на времеви период. Периодът, през който работи системата, е по необходимост несигурен и може да се изрази единствено като вероятност. На второ място, функционирането на подобна система става в контекста на поредица от събития, някои от които несъмнено ще бъдат несигурни. Всички бъдещи разходи, свързани с ефективността, могат да бъдат разбрани — дори и когато са стриктно монетаризирани — само на „вероятностна“ основа.
Следователно, икономическата система, наречена „Обслужваща икономика“ е система, която по дефиниция е несигурна. Класическите икономисти сравняват несигурността с неадекватността, недостатъчната или асиметрична информация, като че ли такава може да бъде получена изцяло. При обслужващата икономика ключов фактор е несигурността или по-общо казано „дисбалансът“ — именно чрез него се постига развитие и се строят динамични системи.
При огромния брой икономически дейности в днешния свят става ясно защо всяка определена цена в даден момент представлява просто една вероятност, срещу която ще се изправят разходите в бъдеще време — разходи, които не могат да бъдат детерминирани.
Това винаги е била причината за съществуването на застрахователната индустрия и именно то обяснява защо на тази дисциплина не са обръщали внимание нито класиците, нито неокласиците.
И наистина е парадокс, че определянето на цените започва да наподобява вероятностните проблеми, с които се сблъсква един застраховател. Положението е същото като при маркетингов мениджър, който трябва да избира между инвестирането в различни проекти с различна вероятност за успех. Другият исторически парадокс е в това, че застрахователното дело е било напълно пренебрегвано от икономистите-теоретици през последните два века и че сега то застава в центъра на сцената по същия начин, както текстилната индустрия е символизирала практическото приложение на новите методи на индустриално производство през 18-ти век.
Всичко това ясно показва, че системата на равновесие на класическата и неокласическата политическа икономия е базирана на една детерминистка философия, която точните науки зарязаха в началото на двадесети век. Понятието ценова несигурност и дисбаланс е в корена на философията, свързана с недетерминистките системи. Това означава, че понятието „риск“, в границите на недетерминираните структури не е еквивалент на заплаха, а на възможност.