Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Като цяло насочената към предлагането икономика е отстъпление от икономическите виждания на Кейнс, където общото търсене детерминира производството и заетостта, и където монетарните и фискални решения биват ползвани за борба с безработицата и инфлацията. Промяната в посока на концепцията за централна роля на предлагането води до подчертаване значението на фактори, насърчаващи растежа и потенциалната производителност. Макроикономическата политика обръща повече внимание на дългосрочния икономически растеж, отколкото на кратковременната икономическа стабилизация.
Независимо от това, подчертаването на насърчаването като фактор се е ограничило само с данъчната система, като по този начин се увеличавал бюджетния дефицит. Не обръщали внимание на останалите фактори и в края на краищата се стигнало до насърчаване на търсенето, а не на предлагането. Съкращаването на данъците от страна на предлагането има основен ефект върху икономическия растеж — поне в краткосрочен план — чрез влияние върху търсенето, а не върху предлагането. Оттук някои икономисти спорят, че неокласическата икономика на предлагането от 80-те години е била по-близо до политиката, ориентирана към търсенето, а не толкова към предлагането.
В този контекст целта на доклада е да се отвори врата към преразглеждане на ролята на производството в дълбочина, което е единственият начин да се открият трайни решения на дилемата за заетостта.
От началото на индустриалната революция до началото на двадесетия век са идентифицирали кризите не с нещо друго, а с дефлацията (освен по време на война). Истинска дефлация означавала, че в много европейски страни в началото на деветнадесети век цената на килограм хляб е била по-висока отколкото сто години по-късно.
Изправени срещу масова бедност и чувствайки нуждата да създадат национално богатство, класическите икономисти всячески са се стараели да разширяват производството. Бедата била в това, че да се нуждаеш от стоки и услуги не значи да погълнеш производството. Нуждите се изразяват в монетарен вид. Що се отнася до предлагането (производството) индустриалната революция е могла да се развие само чрез система на възпроизводство на капитала и труда, базирана на наличността на пари. Ако нямало достатъчно пари на страната на търсенето фабриките на се могли да продадат продукцията си и фалирали. Така се появяват истинските дефлационни цикли.
Тези основни недостатъци на класическата икономика са били преодолени от неокласическата икономическа школа, която от 20-те години насам започва да фокусира вниманието си върху ролята на търсенето и потреблението.
През двете световни войни и особено в периода непосредствено след Втората световна война стана ясно, че научният и технологически прогрес може да гарантира достатъчна гъвкавост на производството, така че да устрои всякакъв вид икономическа политика, базирана на търсенето. Управлението на търсенето за известно време стана основна тема и с това бе възможно по-правилното разпределение на всички човешки и материални ресурси, така че непрекъснато да се увеличава националното богатство, измерено като брутен национален продукт.