Джийвс и феодалният дух
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джийвс и феодалният дух». Краткое содержание книги:
— Много добре, сър.
— Леля Далия настоява да влея малко веселяшки дух в стария ни познайник Пърси Гориндж, който в момента е заразил местообитанието й.
— Нима? Чудя се, сър, дали ще ви е възможно да ми разрешите да се върна в Лондон следващата седмица за следобеда?
— Естествено, Джийвс, естествено. Да не би да присъстваш на някакво пиршество?
— Става въпрос за месечния тържествен обяд в клуба „Ганимед Младши“, сър. Помолиха ме да го председателствам.
— Председателствай го непременно, Джийвс. Това е чест, която достойно си заслужил.
— Благодаря ви, сър. Разбира се, ще се върна още същия ден.
— Сигурно ще изнесеш и реч? — полюбопитствах.
— Да, сър. Речта на председателстващия ще се окаже необходима за случая.
— Обзалагам се, че ще ги накараш да се изпонатъркалят по пътеките. О, Джийвс, за малко да забравя. Леля Далия ме помоли да й занеса огърлицата. Тя е при Аспинал на Бонд Стрийт. Ще прескочиш ли дотам сутринта да я вземеш?
— Естествено, сър.
— И още нещо, което почти щеше да ми излети от главата. Пърси си е набавил хилядата лири.
— Наистина ли, сър?
— Сигурно се е обърнал към някой с по-мекушава ръка от моята. Чудя се кой ли е бил тоя будала.
— Разбирам ви, сър.
— Вероятно някой малоумник.
— Несъмнено, сър.
— Но ето че е истина. Само потвърждава казаното от стария Барнъм, че всяка минута се ражда по един завършен тиквеник.
— Съвсем правилно, сър. Това ли е всичко?
— Да, това е всичко. Лека нощ, Джийвс.
— Лека нощ, сър. Ще се занимая с опаковането на багажа утре сутринта.
9
Следващият ден вече клонеше към своя завършек, когато след приятно пътуване през свежата природа умело насочих двуместния си автомобил към портите на Бринкли Корт и заприпках да известя домакинята, че вече съм налице. Открих я в бърлогата й, докато се отморяваше с чаша чай и Агата Кристи. Когато й се представих, тя хвърли набързо поглед към мустака ми, но освен че се постресна — все едно бе нимфа, изненадана докато се къпе, и промърмори нещо от рода на „Това ли било лицето, накарало хиляди часовници да замрат?“ — не направи никакъв коментар. Останах с впечатлението, че си пести енергията за по-нататък.
— Привет, скъпо влечуго — поздрави ме тя. — Довлече се значи, тъй ли?
— Довлякох се — потвърдих — с коси, сплетени на плитка и спретнат до последното закопчано копченце. И с много сърдечни приветствия към теб, стара ми родственице!
— Подобни и към теб, глупачето ми. Предполагам, че забрави да ми донесеш огърлицата?
— Далеч си от истината. Ето я тук. Тази огърлица не е ли е същата, която чичо Том ти подари за Коледа? — полюбопитствах аз.
— Точно така, изродчето ми. На Том му харесва да си я слагам на вечеря.
— На кой не би му харесало? — любезно й отговорих. Подадох й я и се почерпих с препечена филийка, намазана с масло. — Е, хубаво е да се завърнеш отново в старата къщурка. Сигурно съм настанен в обичайната си стая? А как върви животът в и около Бринкли Корт? Анатол добре ли е?
— Никога не е бил по-добре.
— Изглеждаш ми доста напушена. Да не си намислила някоя дяволия?
— О, чудесно съм си аз — отговори ми тя и някакви дяволити пламъчета заиграха в очите й.
— А чичо Том?
След моя благ въпрос, като че облак помрачи светналото й лице.
— Том все още се чумери, клетото ми дърто мъжленце.
— Заради Пърси може би? — предположих веднага.
— Позна.
— Да разбирам ли от това, че няма промяна в меланхолията на този Гориндж?
— Естествено че няма. Откакто Флорънс пристигна, той е по-зле от всякога. Том потръпва всеки път, когато го погледне — особено по време на обед и вечеря. Твърди, че страданието, което Пърси му причинява, бутайки настрана недокоснати вълшебствата на Анатол, кара кръвта да нахлува в главата му, а това довеждало до лошо храносмилане. Нали знаеш какъв чувствителен стомах има.
Потупах лапичката й.
— Не унивай — посъветвах я. — Ще разведря Пърси. Оная нощ Фреди Уиджън ми показа един номер с две коркови тапи и малко канап. Този номер е в състояние да извика усмивка и върху най-измъченото лице. Момчетата в Търтеите се кикотиха до припадък. Надявам се, че ще успееш да ме снабдиш с две-три коркови тапи.
— С двадесет дори.
— Добре, скъпа ми родственице — и с отмерено движение на ръката взех малко сладкиш с розова глазура отгоре му. — Толкова за Пърси. А как са другите от личния състав? Навърта ли се наоколо някой друг освен Тротъровата шайка и Флорънс?
— Не още. Том спомена за някой си лорд Сидкъп. Щял да се весне утре за вечеря на път за солените бани на Дройтуич. Познаваш ли го?