Напълно възприех смисъла на поръчката за Аспинал-Бонд Стрийт-перлената огърлица, но онова, което убягва от вниманието ти, е че идването ми в Бринкли в сегашния момент не е чак толкова проста работа, както ти явно смяташ. Съществуват усложнения, и то доста сериозни! Оплели са се като спици в спиците, ако ме разбираш добре. Въобще цялата история налага щателно осмисляне. Ще преценя внимателно ситуацията и ще те известя за решението си.
Обич. Устър.
Въпреки че Бринкли Корт ми е по-роден и от най-родната къщурка и туристическите пътеводители го удостояват с пет звезди заради факта, че се явява седалище на мосю Анатол — френският готвач на леля Далия — т.е. накратко, това е оазис, към който при обикновени обстоятелства търча с все сили, щом съм поканен, надавайки щури викове и крясъци, сега ми отне не повече от секунда да съобразя, че в настоящия случай сериозни препятствия спъваха полета ми за там. Едва ли е нужно да пояснявам, че намеквам за присъствието на Флорънс в домакинството и за скорошната поява на Стилтън.
Именно това бе пречката, която ме спираше. Можеше ли някой да гарантира, че когато последният се натъкнеше на особата ми при пристигането си, нямаше моментално да си направи извода, че съм се спуснал натам, ламтейки за отвличане на гореупоменатата като някой млад и закопнял Ромео? А набиеше ли си Стилтън подобна мисъл в главата, какви, питах се, щяха да бъдат последиците? Прощалните му думи за гръбнака ми продължаваха да кънтят в ушите ми. От опит знаех, че Стилтън е човек, който си подбира думите, и на чиито обещания обикновено може да се разчита. Затова кажеше ли, че ще прекършва гръбнаци на четири места, можете да сте напълно убедени, че точно на четири места щеше и да ги прекърши.
Прекарах неспокойна и тревожна вечер. Не бях в настроение за пируване в Търтеите и затова раничко се прибрах у дома. Тъкмо си опреснявах събитията в „Мистерията на розовия рак“, когато телефонът иззвъня. Представете си само колко разнебитена е била нервната ми система, щом при звука извърших скокообразно издигане в посока на тавана. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да се затътря, олюлявайки се през стаята, и да вдигна слушалката.
