Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Може би марсианският южен полюс е разположен на сравнително топла скала, защото се топи много бързо. Докато през лятото па 1969 г. сондите „Маринър“ измериха температура минус 123°, след две години и половина по необясними причини температурата там беше е 10° по-ниска. Както на Луната, така и на Марс бе открита форма, която наподобява корито на пресъхнала река. Както е известно — отбелязват Мороз и Ксанфомалити, — в днешните условия на Марс не може да съществува течаща вода: тя или веднага замръзва, или пък се изпарява (атмосферното налягане там е много ниско). Но такива корита показват, че в далечното минало климатът на Марс е бил съвсем друг — налягането и температурата са били по-високи. Не е изключено такива грандиозни климатични промени да имат периодичен характер.
Такова е мнението и на американските специалисти. През декемри 1971 г. проф. Саган изказа предположението, че сега Марс е в своя ледников период, който се повтаря през около 25 хиляди години. Той се аргументира с това, че северното полукълбо на планетата сега не получава максимално възможното количество слънчева светлина, защото тази област е обърната към Земята само тогава, когато Марс е най-отдалечен от нас. След 10 или 12 г. Марс ще се завърти около Слънцето така, че северният му полюс отново ще бъде огряван от топлите лъчи. Ледената шапка ще започне да се топи и в атмосферата ще се получи голямо количество вода. От това следва, че сега към Сльнцето е обърнат южният полюс на Марс. Той също се топи сравнително бързо. Но според Мазурски не е изключено най-големите ледени масиви в тази област да са засипани от дебели слоеве пясък и процесът да не е така бърз. Но възможно ли е микробите, бактериите и спорите да преживеят толкова дълъг зимен сън в неблагоприятна, а според нашите критерии и антибиологична среда и после отново да се съживят? Както вече знаем, Домбровски, а след него и други учени доказаха това експериментално.
В продължение на три години британският ентомолог Хинтън съхранявал обезводнени ларви на насекомо и след като ги потопил във вода, те отново оживели. Същите ларви издържали и 77-часов престой във втечнен въздух, т.е. при температура –190°, петминутно потапяне в течен хелий –270°, и после една минута при температура +104°.
„Ако на Земята някои зелени растения осъществяват фотосинтеза при температура под точката на замръзването и някои микроорганизми живеят в горещите извори, логично е да предположим, че това не е границата на приспособимостта“ — посочва през пролетта на 1972 г. акад. Имшенецки. „По всяка вероятност форми на живот могат да съществуват и на други планети в много по-тежки условия. На другите планети природата може да е много по-изобретателен творец, отколкото на Земята, но ние сме склонни да забравяме това…“ По-нататък той добавя: „Марс не е абсолютен двойник на Луната… Ако на него има вулкани, и те също както земните ще обогатяват атмосферата със «суровини» за живота — въглероден окис и водни пари. Това ще е напълно достатъчно за дейността на микроорганизмите.
През юни 1972 г. Хоровиц ми съобщи, че данните от «Маринър-9» доказват, че в далечното минало на Марс трябва да е имало някаква вода. Днес обаче атмосферата му е много негостоприемна. Следователно можем да предположим, че доколкото там има живот, това не е нито една от земните му форми.“
„Единствено изпращането на апарати върху самата планета може да потвърди дали на Марс има живот“ — твърди Саган. Всички специалисти са единодушни, че тези апарати трябва да бъдат повече на брой — представете си само какво ще узнаят за Земята търсачите на живот, ако се приземят в Сахара или в пустинята Гоби? Голямо значение ще има и изследването на марсиански животни и растения в земните лаборатории. „Всички земни организми имат еднаква структура, значи са възникнали от един и същ източник — напомня проф. Хоровиц. — Ако намерим следи от живот на Марс, по химическите качества можем да установим дали произхожда от същия източник, както животът на Земята, или пък е възникнал независимо от него.“
Аналогично мнение изказва и д-р Л. Мухин от Института за космически изследвания в Москва: „Изследването на непознати досега организми — разбира се, ако бъдат открити — ще ни даде възможност да разберем законите, по които се е развил животът в Слънчевата система — пише той във в. «Правда». — Не е изключено извънземните форми на живот да са променили в процеса на развитие своите биологични механизми, регулация и др. Тяхното изследване ще открие пред биолозите нови пътища за развитие на материята. Също така интересно, както откриването на живи организми, ще бъде и изследването на органични съединения от Марс. Това могат да бъдат остатъци от съществуващи някога на планетата живи организми или съединения от небиологичен произход — да са възникнали например под въздействието на ултравиолетовите лъчи, излъчвани от атмосферните газове или минералите, разположени в горния пласт на планетата. Определянето на вида на тези органични съединения, получени на марсианската повърхност, ще свидетелствува за съществуването на тамошни най-прости организми …“