Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Той не е мой доктор — протестира Частити, заета да събира чинийките от масите. — Много се надявам да стане докторът на Лаура дела Лука.
— Красив е — каза Прюдънс, която слагаше чашите на таблата на прислужничката. — Дали е играл бокс в университета? Има необходимата телесна структура.
— Ами счупеният нос? — засмя се Констанс. — Наистина изглежда спортен тип. — Тя погледна към Частити и установи, че бузите и бяха порозовели. — Ти какво мислиш, Час?
Младата дама вдигна рамене.
— Той е огромен, това е всичко.
— Огромен ли? — извика Прюдънс. — Казваш го, сякаш е мечка гризли или някой великан. Според мен е просто едър, с широки, мускулести рамене.
— Толкова ли е важно това? — попита Частити и се зае да изтърсва възглавниците. — Ние изпълнихме задачата си. Въпросът е само дали трябва да направим още нещо, за да поощрим тази връзка. Или да оставим двамата да се оправят сами?
— В този ранен стадий не бива — отговори Прюдънс. — Всичко — или всяка — може да отклони вниманието му. Не би било зле Констанс да даде вечеря.
— Не е ли по-добре да убедим татко да даде вечеря и да покани контесата като почетна гостенка? — предложи Констанс. — След онзи ужасен ден в съда не съм го виждала толкова ведър и галантен.
— Обещаните десет минути продължиха цял час — засмя се Частити, облекчена, че засега бяха изоставили темата Дъглас Фарел. — Много ми е чудно как мила и възпитана дама като контесата може да има такава невъзможна дъщеря.
— Младата дама няма нито ум в главата си, нито образование — отсъди язвително Констанс. — Преувеличеното й мнение за собствената й стойност и собствените й възгледи я прави непоносима.
— Където е контесата, там е и дъщерята. Затова трябва да свикнем с нея, ако искаме да осъществим плановете си — напомни й Прюдънс.
— Да, да, знам… Колкото по-скоро отделим майката от дъщерята, толкова по-добре. Ако татко прекара известно време в компанията на Лаура, може да загуби интерес към майка й. — Частити поклати глава. — Честно казано, не знам дали мога да понеса перспективата да я имам като несъща сестра, все едно омъжена или не. Не мислите ли, че този път сме си поставили неизпълнима задача?
— Страхливка! — засмя се Констанс и посегна към чантата си. — Никога досега не сме отстъпвали, нали? Сигурна съм, че ще намерим начин да укротим ужасната синьорина. Все пак сме три срещу една.
Частити продължаваше да изпитва съмнения.
— Знам, но за първи път въвличаме и татко — обясни тя.
— Това не е като да ожениш някой непознат, нали? Не бива да рискуваме татко да получи нов удар.
— Не, разбира се, че не. — Прюдънс я прегърна сърдечно.
— Припомни си, че идеята беше твоя, Час. Все още съм на мнение, че е брилянтна. Не се бой, всичко ще се нареди.
Макар да не бе убедена, Частити се усмихна.
— Да, сигурно си права. Ще се опитам да внуша на татко, че не е зле да организира вечеря. Да видим дали предложението ще падне на плодородна почва. Сигурно първото му възражение ще бъде, че не можем да си го позволим — въздъхна тя.
— А после ще започне да се оплаква от опустошената изба и да твърди, че няма дори едно добро вино, което да предложи на гостите — завърши Прюдънс със смях, който издаваше, че има богат опит в това отношение. — Мисля, че не е редно да поемеш сама тази задача, Час. По-добре е да заговорим по темата, когато и ние сме до теб. Какво ще кажеш, ако утре вечеряме тук? Свободна ли си, Кон?
— Утре да — отговори голямата сестра и нахлузи ръкавиците си. — Но сега трябва да бързам. Тази вечер сме на театър, а преди това ще вечеряме с важни хора. Ако закъснеем, Макс ще побеснее.
— Какво ще правиш тази вечер, Час? — попита Прюдънс, докато събираше нещата си.
— Роди Бриджъм е поканил няколко приятели на концерт в Албърт Хол. Мисля, че ще свири онзи италиански виртуоз на цигулката… Енрико Тозели — отговори Частити. — После ще вечеряме в Ковънт Гардън.
— Звучи привлекателно — кимна Прюдънс.
— Не прозвуча особено въодушевено, Час — отбеляза Констанс.
Частити поклати глава.
— О, естествено, че се радвам. Просто съм уморена… цял следобед светски разговори… Но смятам да полежа във ваната, за да се възстановя.
— Е, тогава те оставяме на топлата вана. — Констанс я целуна нежно. — До утре.
— Да, до утре.
— На излизане ще кажем на татко, че утре ще вечеряме тук — каза Прюдънс, вече на път към вратата. — Желая ти приятна вечер, Час.
— И на теб.
Частити вдигна ръка за довиждане и изчака сестрите й да излязат. Щом остана сама, тя отиде до високите стъклени врати, които извеждаха на терасата зад къщата. Отвори ги и излезе навън. Леденият вятър мина безпрепятствено през тънката блуза и уви полата около бедрата й. Въпреки че й беше студено, Частити остана още малко навън. Нещо с нея не беше наред. Имаше усещането, че се разболява — беше объркана, неспокойна, недоволна. Друг път перспективата да прекара цялата вечер навън я окриляше. Тя харесваше Роди, харесваше и другите, цялата компания. В момента обаче съзнанието, че ще прекара цяла вечер с тях, я привличаше колкото купичка ванилов пудинг.