Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
— И ако зиг-нем, когато пилотският план каже да заг-нем — избоботи Одо, — ще се нахакаме на прихващащите ракети.
Дори наемниците трябва да си имат дом — или най-малкото зала за рекрутиране. Ястребов трън беше точно тази „зала за рекрутиране“ в този сектор на Галактиката. Тук наемниците постъпваха на служба и се снаряжаваха. Ястребов трън също така бе мястото, където се довличаха да ближат раните си или се връщаха гроги, за да празнуват победите си.
Беше прилична планета с размерите на Земята, обикаляща около слънце-джудже. Климатът общо взето беше субтропичен.
И освен това Ястребов трън беше анархистичен свят. Планетарното правителство се създаваше от най-силната в момента наемническа орда. След което ги наемаха, заминаваха по назначение и оставяха след себе си вакуум, в който се набутваха по-малките вълци. В други моменти ситуацията оставаше пълен „пас“ и тогава се възцаряваше тотална анархия.
Наемниците се рекрутираха във всевъзможни групировки, от специалисти по солово внедряване, през тактически въздушни крила, бронирани батальони и пехотни дивизии до логистици с невероятни заплати и командни специалисти. Единствената системност на Ястребов трън бе в това, че такава не съществуваше.
„Балдър“ преодоля последната стъпка за приближаване, двигателят „Юкава“ засвистя и плоският ветрилообразен звездолет се насочи към площадката за кацане.
Оръжейните станции бяха в готовност — бхорите никога не рискуваха. Приземителните подпори се подадоха от ветрилообразния корпус и „Балдър“ плавно спря. От средната секция се спусна рампа и Стен слезе по нея с чантата с лични вещи в ръка.
В края на километровото поле една точица започна да нараства и скоро се превърна в раздрънкан гравислед. Караше го сияещият Алекс.
Алекс скочи от таратайката и вдигна лапа за поздрав. Стен веднага разбра, че тумбестият мъж от Единбург не е съвсем трезвен.
— Полковник, да знаеш само колко съм щастлив, че те виждам, момко!
— Натряскал си се предварително — каза Стен.
— Ами да. Хайде, момко. Ще ти покажа хотелчето ни. Вълшебно местенце. Тук съм няма и от един цикъл, и станаха две убийства, гръмнаха няколко бомби, а бой с ножове — колкото щеш.
Стен се ухили и се качи в грависледа.
Алекс ловко зави покрай два пехотински БТР-а, които почти бяха блокирали мръсната пресечка.
Главната улица на главния „град“ на Ястребов трън беше истинско чудо — задръстена от трафик, който включваше всичко, от примитивни бързоходи с двигател „Маклийн“ и с въздушни екипажи на борда, през щъкащи като мухи колесни БРДМ-и, до разузнавателен кораб, реещ се на четиридесет стъпки във въздуха.
Магазините, естествено, предлагаха специални стоки: оръжия, изработени по поръчка на клиента, нови или втора употреба, всяко въобразимо изделие за сеене на смърт, което не бе поставено под имперска забрана (което, разбира се, включваше и предназначените само за Гвардията уилигъни, както и някои други екзотики). Магазини за униформи. Бижутерии, специализирани в осигуряването на добре платените наемници с бързо конвертируем и преносим начин да си отнесат плячката, и приемащи евтините залози на неудачниците.
И през целия този хаос маршируваха, перчеха се, залитаха, пълзяха или просто лежаха пияни край кръчмите войници. Всякакви родове — от униформени пилоти през облечени в камуфлаж пустинни бойци, до натруфените взводни патрули, охраняващи двореца.
А после Стен забеляза добре разчистено място от едната страна на улицата. Беше малък магазин с грижливо пометен тротоар пред вратата, с прясно измазана фасада. Табелата отвън гласеше:
ВКЛЮЧИ СЕ В ГВАРДИЯТА!
ИМПЕРИЯТА ИМА НУЖДА ОТ ТЕБ!
Стен погледна през вратата към единствения обитател на пункта за рекрутиране, много отегчен, самотен и посърнал гвардейски сержант, извадил на показ всичките си еполети и медали и цялото си душевно страдание.
— Не я разбирам нашта Гвардия — сподели Алекс, като видя слисания поглед на Стен. — Те не знаят ли, че половината бойци тука са на първо място дезертьори, и на второ, че никоя свястна армия няма да ги наеме на първо място?
Стен кимна. Алекс беше съвсем прав — Ястребов трън си го биваше. „Махони — помисли Стен, — ти си съкровище. «Хайде, момче. Наеми двеста-триста психопати и извратени типове, за да събориш две империи.
И виж дали това не може да стане до обяд…»“
Но пък секция „Богомолка“ действаше точно така.