Изборът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Дикова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
След страстта и нежната прегръдка на влюбени, Травис Сойър неочаквано разбира, че е отишъл твърде далеч в плана си за отмъщение. За негова огромна изненада Джулиана Грант е влязла под кожата му така, че връщане назад няма.
ТЯ ИМА ИЗБОР…
Без сама да разбере как, Джулиана, попада под кръстосания огън на мъж, твърдо решил да отмъсти! Но ако Травис си въобразява, че тя не може да влезе в играта му, много се лъже. Няма съмнение, че той я привлича, ала поне Джулиана ще го накара да си плати за всичко.
— Джулиана — извика Мат по-високо. — Ела да ни спасиш. Заплашват ни.
Травис умоляващо вдигна поглед към тавана и стисна зъби. След минутка Джулиана излезе от задната стая, бършейки ръцете си в кърпа. Носеше черен джемпър по края с ресни и черни кожени ботуши с високи токчета. Косата й беше прибрана назад със сребърни гребенчета.
— Какво става тук? — попита тя, събирайки веждите си. — О, това си, ти Травис. Крайно време беше да се появиш.
Той пъхна ръце в задните си джобове.
— Нямах представа, че така нетърпеливо чакаш появяването ми.
— Разбира се, че бях нетърпелива да те видя тук — информира го тя язвително. — Имаме цял тон неща да свършим преди тази вечер и нямам време да свърша всичко. Трябва да помогнеш.
Тя се вмъкна в малкия си разхвърлян офис и се появи с лист хартия.
— Ето. Това е, което трябва да купиш от бакалина. А отзад са нещата, които искам от магазина за сирене, който е малко по-надолу. Би могъл да вземеш и това. И между другото защо не купиш и шампанско?
Травис се загледа безизразно в листа в ръката си, у него растеше убеждението, че още веднъж е изпуснал контрола.
— И защо трябва да купувам всичко това, Джулиана?
— За партито довечера, разбира се. А сега, бягай. Заета съм. Имам толкова работа тук. Понеделник сутрин е, нали знаеш. Мелвин закъснява с пратката колумбийско кафе и току-що ми съобщиха, че едно от предприятията, което пече кафе, се е разорило. До гуша съм затънала.
Травис не се и помръдна.
— И защо това парти? — попита той с пресилено търпение.
— Не се тревожи, не е голяма работа. Просто поканих Дейвид и Ели довечера, за да им съобщя, че ще работиш, за да спасиш „Флейм Вали Ин“.
Тя го погледна право в очите и мълчаливо го предизвика да отговори.
Травис й върна предизвикателния поглед, пръстите му се стегнаха около хартията в ръката му. Рискува и спечели.
— Да разбирам ли, че имаме сделка?
— Имаме сделка.
— Нали разбираш, че не мога да ти дам гаранции? Не мога да обещая, че ще спася курорта. Нещата отидоха твърде далеч за мен, за да давам каквито и да било обещания.
Тя бегло се усмихна.
— Ако някой може изобщо да го спаси, това си ти.
Травис огледа вътрешността на „Каризма“, постепенно го обзе приятно чувство на облекчение.
— Винаги съм искал да притежавам част от еспресо бар.
— Откога?
— От събота през нощта. До скоро, партньорке.
Пета глава
— Искам да внимаваш за още едно нещо тази вечер — каза Джулиана.
Тя хвърли шепа люти чушлета в дълбокия тиган и разбърка юфката, която приготвяше по азиатска рецепта.
— Не искам никой нищо да знае за, хм, малкото ни споразумение.
Ножът, с който Травис режеше гъби, се спря по средата на замаха. Косо изгледа Джулиана.
— Защо не?
— Защо не? — като ехо повтори тя раздразнено. — Не е ли очевидно? Защото Дейвид и Ели ще се почувстват ужасно, ако си помислят, че ти плащам хонорара, като те правя партньор в „Каризма“. Не искам още повече да увеличавам тежестта на вината, която изпитват.
— Защо трябва да ги смущава това, че ти плащаш хонорара? Не са имали никакви угризения, когато са ти взели парите под формата на заем.
— Това беше, преди нещата да се влошат — каза Джулиана и се съсредоточи в юфката. — Навремето наистина изглеждаше, че Дейвид ще може да спаси положението. Травис, наистина ли нещата са стигнали толкова далеч?
— Вероятно. Казах ти, така съм нагласил всичко, че Къркуд да няма никакво поле за маневри. Не мога да бъда напълно сигурен, преди подробно да се запозная с книгите, но ако бях на твое място, нямаше да мълча.
Джулиана остана невъзмутима.
— Ще стане. Знам, че ще стане. Подай ми, ако обичаш, онези формички.
— Що за вечеря ще бъде това? Според моята книга тук всичко трябва да бъде определено като ордьовър.
— Престани да мърмориш. Всеки знае, че ордьоврите винаги са най-добрата част от менюто. За какво ни е основно ядене? Като свършиш с гъбите, можеш да ми помогнеш да напълня формичките със сместа от сирене.
— Май ми даваш заповеди?
— Просто защото си толкова симпатичен с тази престилка. В шкафа отдясно има стъклен поднос. Използвай го за нарязаните зеленчуци. Побързай, Дейвид и Ели ще дойдат всяка минута.
— Как се озовах в това положение с теб? — Травис попита толкова тихо, че Джулиана едва го чу. — Всеки път, когато мисля, че съм сложил нещата под мой контрол, установявам, че едва успявам да следвам новото отклонение, по което си тръгнала.
Той свърши да реже гъбите с бързи, отсечени удари на ножа.
— А колкото за партньорството ни, Травис…
— Какво за него? — Той внимателно изправи глава.