Изборът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Дикова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
След страстта и нежната прегръдка на влюбени, Травис Сойър неочаквано разбира, че е отишъл твърде далеч в плана си за отмъщение. За негова огромна изненада Джулиана Грант е влязла под кожата му така, че връщане назад няма.
ТЯ ИМА ИЗБОР…
Без сама да разбере как, Джулиана, попада под кръстосания огън на мъж, твърдо решил да отмъсти! Но ако Травис си въобразява, че тя не може да влезе в играта му, много се лъже. Няма съмнение, че той я привлича, ала поне Джулиана ще го накара да си плати за всичко.
— Искаш да кажеш, че сделката с мен е специална?
— Сделката е дяволска.
Тя замислено прехапа долната си устна.
— Защо? Защото съм Грант и ти си се готвел да накажеш всички от семейство Грант? Искаше толкова да се сближиш с мен, че да ме нараниш, като унищожиш „Каризма“?
— Не, по дяволите, никога не съм имал намерение да унищожа „Каризма“. Не знам какво се случи. Не точно. Това, което знам, е, че един ден миналия месец влязох в заведението ти, защото бях любопитен да срещна единствения член на семейството Грант, който не е бил тук преди пет години. — Травис хвърли длани нагоре в израз на пълно неразбиране. — Следващото нещо, което разбрах, е, че съм получил чаша кафе и че се съгласявам да те консултирам за плановете за разширение.
— Искаш да кажеш, че си поел проекта ми от добро сърце?
— Не правя бизнес от добросърдечност — каза той тъжно.
— Е, тогава какво? Имаме договор. Ти си мой бизнес консултант и аз съм застрашена от финансова катастрофа. Струва ми се, че дългът те принуждава да ме спасиш.
— Така ли? — погледът му беше непроницаем.
— Така ми изглежда.
— След като имаш всички отговори — каза той, — може би ще бъдеш достатъчно любезна да ми кажеш как очакваш да те спася?
— Не знам. Това не е ли твоя работа?
Травис разтърси глава.
— Ти наистина си различна и го знаеш?
— Казвали са ми го. Е? Ще го направиш ли?
Той въздъхна.
— Няма да стане. Аз си върша много добре работата, която мога да върша, и всичко така съм подредил, че да няма никакви вратички. Дори и ако реша, че мога да спася курорта и че ще бъда достатъчно луд да се съглася да опитам, пак остава дребният въпрос за хонорара ми.
— Назови го. Ще ти кажа дали мога да си го позволя — предизвика го тя тихо.
Той се загледа в нея през страховито присвити очи. Погледът му се движеше от палеца на сребърните й домашни чехли до върха на червената й грива.
— Какво, ако ти кажа, че хонорарът ми е пълни права над теб? Какво, ако ти кажа, че цената на услугите ми, печалба, загуба, оттегляне, никакви гаранции, че курортът ще бъде спасен, е право на достъп до леглото ти?
Джулиана престана да диша за няколко секунди. След това пое доза въздух и се насили да укрие факта, че трепери.
— Прословутото ми тяло в замяна на услугите ти като консултант? Не си играй с мен, Травис. След като не правиш бизнес от добро сърце, със сигурност не би го правил и за секс!
Той не помръдна. Когато заговори, гласът му беше много, много тих.
— Но ако ти кажа, че това е хонорарът ми, Джулиана?
Тя потрепери, съзнавайки, че той преднамерено я измъчва.
— Ще ти кажа да се разходиш по продължението на вълнолома.
Той се завъртя и се загледа през прозореца в мрака.
— Да, очаквах това. Добре, хитра госпожо. Ще ти кажа хонорара си за опита да спася „Флейм Вали Ин“ и бъдещето на „Каризма“. Ще бъде същият като преди пет години — част от собствеността.
Джулиана се задъха, този път не шокирана, а възмутена.
— Очакваш Дейвид и Ели да те направят партньор в предприятието, ако го спасиш от собствените си инвеститори? Дрънкаш врели-некипели. — Тя бързо размисли. — Но все пак нещо в този смисъл би могло да се реши. Може да бъде много малка част от собствеността. Не можеш да очакваш Дейвид и Ели да ти дадат половината или нещо подобно?
Травис косо я изгледа през рамо, преценявайки я.
— Не. Не разбираш, Джулиана. Не искам част от „Флейм Вали Ин“. Ако по някакво чудо успея да спася курорта, той ще има нужда от много пари и много работа. Въпреки това голяма е вероятността след няколко години да рухне. Искам част от нещо сигурно.
Тя го изгледа внимателно, както би изгледала лешояд, и усети как стомахът й се сви.
— Какво сигурно нещо?
— „Каризма“.
Джулиана за малко не изпусна чашата си с бренди. Разтвори уста от учудване. Втренчи се в него, без да може да разбере какво каза.
— Част от „Каризма“? Искаш част от моето предприятие? Но Травис, „Каризма“ е мое. Изцяло мое. Изградих го от нула. Никой от семейството ми по никакъв начин не е замесен. Не си сериозен.
— Добре дошла в реалния свят. Напълно съм сериозен. Казах ти, че обичайните ми хонорари са винаги много високи, Джулиана. И ако си съгласна със сделката, трябва да разбереш, че голяма е възможността да не успея да спася курорта. Но очаквам да ми бъде платено дори и ако не спася „Флейм Вали“.
Джулиана се олюляваше. Отчаяно се опитваше да събере мислите си. Не очакваше подобно нещо, макар че, поглеждайки назад, вероятно е трябвало да очаква това или нещо също толкова възмутително. Травис Сойер беше ужасен противник.