Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Тази седмица ще ходя на бал в Хампшър. Бал с маски. Неочакваното й изявление го накара да вдигне вежди.
— Защо казваш това на мен!
Мегън сви рамене.
— Просто съм много развълнувана. Прииска ми се да ти го кажа.
— Имаш предвид, че ти се е приискало да ми натриеш носа, понеже прекрасно знаеш, че аз не бих могъл да присъствам на такова място.
— Да, това също. — Тя го погледна закачливо изпод дългите си мигли. — Е, заболя ли те носът?
Той едва се сдържа да не избухне в смях.
— Не чак толкова. Бил съм на един-два бала.
— Какви? — прихна Мегън. — Онези обществени маскаради в Ковънт Гардън?
— Как позна? — сухо отвърна Девлин.
— Не е същото като да пообщуваш с дукове и графове.
— Тук ме хвана, зверче… Чакай, не се наежвай, госпожице Пенуърти. Просто ми се изплъзна.
Тя не каза нищо, но започна да разчесва коня си малко по-енергично. Девлин се усмихна — очевидно пак беше решила да не му обръща внимание. Господи, когато бе ядосана, тази жена направо искреше. Бузите й пламтяха, очите й горяха. Сигурно би изглеждала така и когато… Напрежението в слабините му го принуди да прокуди тази мисъл.
— Какво му е особеното на този бал в Хампшър? — реши да попита той. — Мислех, че мисълта за предстоящия ти дебют в Лондон е по-вълнуваща за теб.
Мегън се обърна изненадано. Сега вече бе успял да прикове вниманието й.
— Откъде знаеш, че ми предстои дебют?
— Не е ли вярно, че всяко момиче на твоята възраст хуква презглава към Лондон да си търси съпруг?
— Не, не всяко. Аз, например, може и да не отида, ако всичко в Хампшър мине добре… О, забравих за сватбата на Тифани… Да, заради нея ще се наложи да отида в Лондон, но…
— Какво трябва да мине добре в Хампшър? — попита Девлин без да си даде сметка, че тонът му изведнъж е станал рязък. — Да не би да очакваш предложение за женитба?
— Небеса, не! — засмя се тя. — Там само ще се запозная с него. Храня големи надежди, наистина, но не чак толкова големи.
— С други думи, ти вече си го избрала, но той още не знае. И кой е нещастникът, на когото си хвърлила око?
— Ще ти бъда признателна, ако говориш с по-голямо уважение за бъдещия ми съпруг.
— Притрябвала ми е твоята признателност — изсумтя Девлин. — Не се шегуваш, нали? Наистина възнамеряваш да се омъжиш за човек, когото дори не си виждала?
— Да — решително отговори Мегън. — Така че не се безпокой, господин Джефрис. Сърцето ми скоро ще бъде заето.
— О, освен всичко останало възнамеряваш и да се влюбиш в този непознат… Имаш ли представа поне как изглежда?
— Ами, не, но…
— А-ха! Значи просто се домогваш до титлата му, така ли?
— И какво, ако е така? Да не би да съм първата?
— Не, не си, това се прави от векове, но един благородник обикновено също иска да получи нещо в замяна на титлата си. Какво можеш да му предложиш ти?
Саркастичният му тон я засегна болезнено.
— Е, това се оказа едно краткотрайно примирие, нали? — Тя се извърна и поведе Сър Амброуз към конюшнята.
Девлин я догони и закрачи редом с нея.
— Съжалявам. Не исках да го казвам.
— Какво значение има една обида в повече? Може би Тифани беше права. Може би за теб се е превърнало в навик да сипеш оскърбления, за да пречиш на жените да „падат в краката ти“. Но, както вече казах, няма защо да се безпокоиш, че аз мога да „падна“, господин Джефрис. Опасенията ти, че това може да се случи — доколкото въобще си ги имал — са били смешни. Ти изобщо не ме привличаш.
Значи бялото знаме се сменяше с червено — ярко, ярко червено.
— Това изявление лесно може да бъде опровергано. Да ти покажа ли как?
— Да не смяташ да правиш представление току пред къщата?
— Вече стигнахме до страничния двор, ако не си забелязала. Да, точно това смятам да направя, по дяволите — изръмжа той.
— Хм, по-добре недей. Баща ми, който със сигурност ще чуе сърцераздирателния ми писък, изобщо няма да остане възхитен. Както, впрочем, и бъдещият ми съпруг, а дук Ротстън не е човек, с когото…
— Кой?
Мегън бе принудена да се обърне, защото Девлин се беше заковал на място. Шокираното му изражение я изпълни със злорадо задоволство.
— Предполагам, че това може да те слиса — каза тя невъзмутимо.
— Добре ли чух?
— Съвсем добре. До края на тази година аз ще бъда съпруга на Амброуз Сейнт Джеймз. И ти, господин Джефрис, няма да бъдеш поканен на сватбата.