Францисканският заговор
- Автор: Сак Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Францисканският заговор». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9762/franciskanskiat-zagovor-dzhon-s...
През последния час от пътуването, след като фермерът и Амата най-сетне се изтощиха от игричките си и от тежкото пътуване под палещите слънчеви лъчи, мислите на Конрад се върнаха към съобщението на Лео. Сърцето му помръкна, като си даде сметка, че съвсем скоро ще пристигне в Асизи, а изобщо няма представа какво търси и че знае за цялата тая работа точно толкова, колкото и при първия прочит на писмото. Разкрий истината на житията, така пишеше Лео — подсказване не по-голямо от зрънцето, което търси гургулицата.
— О, Примо — провикна се портиерът. — Доста се забави. Откарай товара си на северната порта и кажи на иконома да ти сипе една халба.
Докато двуколката се отдалечаваше, двамата си размениха шеговити забележки. После възрастният монах се обърна към двамата братя.
— Бог с теб, братко — поздрави Конрад.
— И с вас — отвърна монахът. — Ще останете ли да пренощувате при нас?
Това, естествено, бе невъзможно. Вкарването на жена зад манастирските стени би било тежко нарушение на всички правила въпреки дегизировката на Амата. Пък и Конрад не беше убеден, че тя ще устои на образа си. Дори да прекарат повечето от времето си в помещенията за гости, все в някой момент щеше да се наложи да влязат в общуване с братята.
— Бог да ви поживи за любезността — отвърна отшелникът, — но предпочитаме да стигнем до Губио, дорде още е светло.
Докато Конрад отклоняваше любезно предложеното им гостоприемство, се надигна грохот, който разтърси пътя под краката им. Възрастният мъж не показа никакво притеснение и вдигна ръка към хълма, откъдето приближаваха шестима тежко въоръжени монаси на коне. Галопиращите им атове не бяха грациозни жребци, а огромни бойни коне, надхвърлящи човешки ръст, с широки като бурета гърди. С тях тичаше глутница кучета, които гледаха да стоят по-встрани, та да избегнат гигантските копита и пръските кал. Конете приближаваха право към пътниците, от устата им хвърчеше пяна, ушите им бяха прилепнали назад. Стъписан, Конрад не успя да направи друго, освен да си вдигне ръцете пред лицето. В последния миг водачът им дръпна главата на животното, опъна крака на стремената, а силните му ръце обтегнаха поводите. Явно беше мъж със забележителна физическа сила, а украсеният със скъпоценни камъни кръст, който подскачаше на едрата му гръд, го идентифицираше като Дом Виторио, абатът на „Сант Убалдо“.
— Добра стига, братя! — избоботи той срещу Конрад и Амата. Изправи се на стремената и сякаш гласът му дойде от върхарите на дърветата, които се виждаха зад олисяващата му глава. — Видно е, Божието провидение ви изпраща при мен, за да не бъде този ден пълен провал.
Конрад ококори очи пред пиките, алебардите и пълните със стрели колчани, които стърчаха над раменете на мъжете, пред боздуганите и арбалетите, провесени на седлата им. Явно бяха преследвали по-свиреп дивеч, не елени.
Абатът проследи погледа му.
— Проклетите перуджанци — обясни той. — Да даде Бог душите им да се пържат в огън. Наели са шайка разбойници да тормозят пътищата ни, но днес не видяхме и следа от копелетата.
Конрад си спомни, че манастирът „Сант Убалдо“ притежава по-голямата част от обработваемата земя и горите около Губио и е нормално да процедира като господарите — от време на време да пази имотите си от нападения и хищници. Поредното проклятие на собствеността, рече си той. Още една причина да благодари за любовта на своя орден към Мадоната на бедността — или поне за предполагаемата такава.
Дом Виторио направи знак на спътниците си към манастира. Огромната порта се отвори навътре под скърцането на вериги и железа. Когато и последният кон изтрополи по моста, абатът насочи вниманието си към Конрад и Амата. Отшелникът вече бе направил няколко крачки надолу към Губио, докато Амата бе изостанала казад.
— Почакайте, братя. Каня ви за свои гости тази вечер.
— Grazie molte, преподобни братко — отвърна Конрад, — но в Губио разполагаме с дом на нашия орден. Смятаме да пренощуваме там. — Знаеше също така, че в града има и манастир на кларисите, където би могла да отседне Амата, макар че лично той би предпочел да останат под открито небе. Не му се щеше нещо да се обърка толкова близо до Асизи.
— Глупости. Настоявам да останете. — Властната интонация, с която абатът натърти на думата „настоявам“, показа ясно, че този човек винаги постига своето. — Искам утре да водите службата. В крайна сметка пада се празникът на вашия основател.