Зоната
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зоната». Краткое содержание книги:
При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл — съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията“ на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.
Маршал погледна към Феръдей. Биологът не се включи в разговора. Вместо това стоеше вперил очи в пещерата, очевидно потънал в мисли.
Макар да знаеше, че не бива да го прави, Маршал все пак попита:
— Е, Райт, ти какво ще кажеш за положението?
Феръдей не отговори. Продължи да гледа в черната паст, която лежеше пред тях.
Маршал лекичко го потупа.
— Ей, Феръдей, събуди се.
Едва тогава биологът откъсна поглед от пещерата. Луната придаде призрачен блясък на дебелите стъкла на очилата му и той се вторачи през тях с вид на извънземен заради уголемените от диоптрите очи.
— О, извинете. Просто размишлявах.
Съли въздъхна.
— Е, добре, нека чуем. Каква е днешната страховита теория?
— Не е теория, а обикновено наблюдение. — Когато никой не отговори, Феръдей продължи. — Спомняте ли си вчера, когато изрязваха смилодона от леда?
— Ние също бяхме там — отговори Съли. — И какво?
— Събрах малко данни със звуковия спектрометър. Нали разбирате, след като първите данни от образния сензор, които взех от горе на долу, се оказаха доста неточни, а сега вече имах достъп до среза, исках да…
— Схванахме за какво става дума — прекъсна го Съли, като махна със скритата си в ръкавица ръка.
— Добре. Днес прекарах по-голямата част от следобеда в анализ на данните. Те не отговарят.
— Не отговарят на какво? — попита Маршал.
— Не отговарят на смилодон.
— Не се прави на глупак! — намеси се Барбър. — Нали го видя? Заедно с всички нас и онези тъпаци?
— Видях много малко, и то в крайно замъглена среда. Звуковият анализатор ми предостави много повече данни за анализ.
— И какво твърдиш? — полюбопитства Маршал.
— Казвам, че каквото и да има вътре в ледения блок, изглежда много по-голямо, за да бъде саблезъб тигър.
Малката група потъна в мълчание, опитвайки се да осмисли чутото. След няколко минути Съли прочисти гърлото си.
— Сигурно е някаква грешка. Видял си някакъв облак от отломки, може би слой пясък или чакъл, замръзнали така, че да напомнят труп.
Райт само поклати глава.
— Колко точно по-голямо? — попита Барбър.
— Не мога да бъда точен. Може би два пъти.
Учените се спогледаха.
— Два пъти? — възкликна маршал. — Тогава на какво прилича? Мастодонт?
Феръдей поклати глава.
— Мамут?
Феръдей вдигна рамене.
— По отношение на размерите данните са много точни, обаче не са толкова ясни за… ъъъ… формата.
Отново настъпи мълчание.
— Това бяха котешки очи — тихо настоя Барбър. — Обзалагам се.
— И на мен ми се сториха такива — потвърди Маршал. Той погледна Феръдей. — Сигурен ли си, че тези нови данни са точни?
— Направих два пъти анализа. Проверих всичко повторно.
— В това няма смисъл — каза Барбър. — Ако не е смилодон, нито мастодонт или мамут… какво по дяволите е тогава?
— Има само един начин да разберем — отговори Маршал. — Освен това ми писна да ме подритват на собствения ни изследователски терен. — И бързо се спусна по хълма към базата.
12
На равнище В, три етажа под земята, Конти не само беше заел стаите на командира на базата, но и тези на заместника му за свой личен апартамент. Изглежда се подразни, че делегацията от учени го безпокои. Когато му обясниха за какво става въпрос, раздразнението му видимо се усили.
— В никакъв случай — отговори той, застанал на прага. — Хранилището е с климатичен контрол и го съхранява замразен при определена температура.
— Ние няма да разтопим леда — посочи Съли.
— А между другото, отвън е доста под нулата — добави Маршал — или не си забелязал?
— Никой не може да види животното — повтори Конти. — Такива са правилата.
— Ние вече сме го виждали — отбеляза Барбър. — Забрави ли?
— Това няма значение. Не може да ви се разреши и точка.
Маршал се зачуди, защо продуцентът е толкова собственически настроен.
— Няма да откраднем шибаното нещо. Просто искаме да го огледаме по-внимателно.
Конти извъртя очи.
— Хранилището трябва да бъде заключено. Блекпул даде точни писмени нареждания по този въпрос. За рекламната кампания е важно да не бъде отваряно преди предаването на живо.
— Рекламата — повтори Маршал. — Нали сте кръстили специалното си предаване „Възкръсването на тигъра“? Ти и вашите спонсори ще излезете големи тъпаци, ако отворите хранилището в най-гледаното телевизионно време и намерите на пода умряла мечка.
Конти не отговори веднага. Той огледа учените един по един, а лицето му се смръщи от напрегнат размисъл. Най-накрая въздъхна.