Зоната
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зоната». Краткое содержание книги:
При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл — съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията“ на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.
Маршал отново вдигна рамене. Беше му трудно да говори с човек, който го гледаше през голям обектив.
Конти влезе в помещението, без да сваля обектива, и упъти Тусан къде да разположи камерата. Операторът закрачи към дъното на лабораторията, а тонтехникът го последва.
— Д-р Маршал — продължи Конти, — ще те снимаме как влизаш и сядаш зад писалището. Готов ли си?
— Предполагам.
Конти пусна обектива.
— Начало.
Докато камерата снимаше, Маршал влезе в лабораторията, но се спря, когато видя купчината бумаги върху стола на Феръдей за бюрото.
— Стоп — Конти блъсна хартиите на пода и върна Маршал обратно в коридора. — Хайде да опитаме отново.
Маршал влезе още веднъж през вратата в лабораторията.
— Стоп! — излая Конти. После му се намръщи. — Не влизай като на разходка. Нека видим малко вълнение в крачките ти. Току-що направихте голямо откритие.
— И какво е то?
— Разбира се, саблезъбият тигър. Нека зрителите видят твоето въодушевление. Нека съпреживеят тръпката на това чудо чрез теб.
— Не разбирам. Нали целият този цирк е, за да се размрази трупът на живо.
Конти извъртя очи.
— Не можеш да запълниш седемдесет часа и половина в праймтайм само с това. Моля те, д-р Маршал, включи се в програмата. Трябва да покажем цялата предистория. Натрупването. Накарай публиката да повярва напълно. Няма да отворим хранилището, преди да заснемем и последната част.
Маршал бавно кимна. Реши да пробва да направи онова, за което Конти го беше помолил: да се включи в програмата. Затова преглътна раздразнението си от фалша на ситуацията и се опита да забрави възмущението си от жертвата на науката пред олтара на шоуто. Напомни си, че Конти е продуцент, увенчан с награди. Че неговият филм „От смъртоносните води“ е еталон за модерно документално кино. Че да има публика от милиони, може да се окаже само от полза за бъдещите му изследвания.
Затова излезе отново в коридора.
— Начало! — извика Конти за трети път. Маршал влезе енергично, настани се зад писалището и се престори, че върши нещо с лаптопа на Феръдей.
— Стоп и го запиши на твърдия диск — нареди Конти. — Това вече е много по-добре. — Той заобиколи писалището. — Сега ще ти задам няколко въпроса при изключена камера, а ти ще им отговориш, когато те снимаме. Не забравяй, че в окончателния вариант на филма въпросите ще ти задавам не аз, а Ашли. — Той погледна надолу към тефтера си. — Добре е първо да обясниш защо изобщо сте тук.
— Всъщност по три причини. Първо, искахме да видим какво е въздействието на глобалното затопляне върху субарктическата околна среда и в частност върху ледниците. Второ, търсехме спокойно място, където можем да проведем анализите си. Трето, трябваше да направим гореказаното на сравнително ниска цена. База „Страх“ отговаря и на трите условия.
— Но защо точно тази планина?
— Защото тук има ледник. Да се изучава оттеглянето на ледниците е отличен начин за измерване на глобалното затопляне. Нека обясня. Горната част на ледника, там, където пада снегът, се нарича зона на акумулиране. Долната част, неговото подножие, е зоната на отмиване или аблация, както е известен още този процес. Тук ледът се губи заради топенето. Един здрав ледник разполага с голяма акумулираща зона. А ледник Страх не е здрав. Неговата акумулираща зона е малка. Д-р Съли записва скоростта на неговото отстъпление. За да се формира този ледник са били нужни десет хиляди години. Десет столетия, за да стигне дотук. Тревожната новина е, че ледникът е отстъпил с тридесет метра само през последните дванадесет месеца…
Той млъкна. Тусан беше свалил камерата, а Конти отново ровеше из тефтера си. Времето е пари, напомни си Маршал сам.
Конти вдигна поглед.
— Д-р Маршал, какво е научното име на котката?
— Смилодон.
— С какво се храни смилодонът?
— Това е едно от нещата, които се надявам да можем да уточним с по-големи подробности. Съдържанието на стомаха би трябвало…
— Благодаря, докторе, виждам накъде биеш. Нека се придържаме към по-общите неща… Тази котка месоядна ли е била?
— Всички котки са месоядни.
— Яла ли е хора?
— Предполагам, когато е успявала да ги хване.
По лицето на Конти се появи нетърпеливо изражение.
— Би ли го заявил за камерата?
Маршал хвърли поглед към камерата и въпреки че се почувства глупаво, каза:
— Смилодоните са яли човешки същества.
— Чудесно. Как се почувства ти, д-р Маршал, когато открихте котката?
Маршал се смръщи.
— Как съм се почувствал? Шокиран. Изненадан.
Конти поклати глава.
— Не може да кажеш това.