Поглед в бъдещето
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поглед в бъдещето». Краткое содержание книги:
— Да, предположи — Бомбаса махна с тънката си длан към Шада. — А сега водите нея. Никога не съм допускал, че могат да съществуват две толкова красиви и толкова опасни дами, да не говорим, че и двете са лоялни на един и същ мъж — той вдигна веждата си към Шада. — Обвързана с този мъж, скъпа моя? — добави той. — Ако едно обсъждане за смяна на работата представлява интерес за вас, бих могъл да го направя доста съблазнително.
— Не съм обвързана с никого — отвърна Шада. Думите едва се процедиха през гърлото й. — Но за момента съм с него.
— О! — Бомбаса се взря в очите й, като че се опитваше да измери искреността й. — Ако промените решението си, просто трябва да дойдете при мен — каза той. — Вратата ми винаги ще е отворена за вас — водачът отново насочи вниманието си към Карде. — Прав сте. Наистина съм ви длъжник — каза той. — Преди да си тръгнете, ще ви дам специална идентификация за кораба, която ще удостоверява, че е под моя закрила — той стисна устни. — Тя ще ви закриля от членовете на моя картел, но може да ви създаде други проблеми. От една година една много неприятна нова пиратска шайка се намърда в този район. Досега не сме успели нито да я елиминираме, нито да я поставим под контрол. Мисля си, че може да приемат товарен кораб под моя закрила като вълнуващо предизвикателство.
Карде сви рамене.
— Е, нали и без това ще представляваме такова предизвикателство. Разбира се, не сме толкова беззащитни, колкото изглеждаме.
— Не се и съмнявам — отвърна Бомбаса. — Все пак противникът е доста добре въоръжен, притежава голям брой изтребители Соро-Суб клас Корсар, както и немалко големи кораби. Ако можете да си позволите да загубите известно време, вероятно ще позволите на хората ми да извършат някои бързи подобрения на въоръжението и щитовете ви.
— Оценявам предложението ви — каза контрабандистът. — При други обстоятелства бих бил изключително щастлив да го приема, но се страхувам, че задачата ни не търпи никакво отлагане и не можем да си позволим да се бавим.
— О! — разочаровано възкликна корелианският предводител. — Много добре. Тръгнете, когато трябва. Идентификацията ще бъде готова навреме — той се усмихна закачливо.
— И, разбира се, за вас няма да има изходни визи.
— Много сте великодушен, милорд — отвърна Карде и се поклони леко. — Благодаря ви. Дългът ви е изплатен.
Той хвана Шада за ръка и се обърна да си върви…
— Още нещо, приятелю мой — каза Бомбаса зад гърба им.
— Никой от сътрудниците ви не си каза името, когато бяха тук, нито пък вашето. Бих бил много щастлив, ако задоволите любопитството ми.
Шада усети как Карде се стегна до нея.
— Разбира се, лорд Бомбаса. Казвам се Талон Карде.
Дундестият мъж сякаш се изпъна в стола си.
— Талон Карде — тихо повтори той. — Да. Някои от… деловите ми партньори са говорили за вас. Често пъти надълго и широко.
— Сигурен съм в това — отвърна търговецът на информация. — Особено ако говорите за хътянските агенции, с които картелът ви има активни връзки.
За момент очите на Бомбаса се свиха. След това изражението му се отпусна и той отново се усмихна.
— Хътяните са прави: наистина знаете повече, отколкото е здравословно. Все пак, докато не ви хрумне да разширявате организацията си в границите и на моя картел, нямам за какво да се притеснявам, нали?
— Абсолютно за нищо, милорд — увери го Карде. — Благодаря ви за гостоприемството. Може би някой ден ще се срещнем отново.
— Да — тихо каза Бомбаса. — Тази възможност винаги съществува.
Лейтенантът на легионерите Максити им предложи да ги откара до площадката им за кацане, но Карде отказа. Все пак тя съвсем не беше далеч и след пембрикския климат аскетичните условия на „Волният Карде“ щяха да им се сторят още по-приятни. Освен това след последните реплики, разменени с Бомбаса, Карде не държеше да оставят впечатление, че се измъкват набързо.
— Кой е Растус Кал? — попита Шада.
С усилие той се откъсна от мислите си за отмъстителни престъпни босове, които са размислили над думите си.
— Кой?
— Растус Кал — повтори Шада. — Бомбаса спомена името му веднага щом влязохме.
— Измислен герой от някакво произведение на корелианската литература — отвърна Карде. — Забравил съм кое. Бомбаса е доста начетен. Поне така съм чувал. Очевидно обича да се смята за цивилизован главорез.
Шада изсумтя:
— Цивилизован! Но той работи с хътяните.
Контрабандистът сви рамене:
— Така е. Това е една от причините, поради които аз и хътяните не се разбираме.
Около минута двамата продължиха да вървят мълчаливо.