Поглед в бъдещето

Люк се усмихна.

— Едва ли е имал предвид точно това.

— Не нося отговорност за онова, което барон Фел е имал предвид — възрази Мара. — Почти съм убедена, че ако ще правят нещо, то ще е отново да се опитат да ме наемат.

— И, разбира се, да чакат завръщането на Траун.

Мара си спомни мъртвия клонинг, който се носеше в наводнената зала.

— Това може да се проточи.

— Така е — съгласи се Люк. — А ако се уморят да чакат и се свържат с Бастион, ние вече имаме договор с Империята и може би накрая всички заедно ще тръгнем да изследваме онези райони.

— И да се изправим пред онова, което се крие там. Може би ще е много интересно.

Люк кимна и известно време двамата останаха прегърнати и загледани в звездите. Пред очите на Мара пробяга видение. Поглед в бъдещето, тяхното бъдеще, и онова, срещу което им предстоеше да се изправят заедно. Схватките, децата, приятелите, враговете, съюзниците, опасностите, радостите, скърбите… всичко се преплете в жива мозайка и се разтопи в далечината. Поглед в бъдещето, какъвто Мара никога не бе имала досега. Но досега тя не беше и джедай. Очакваха ги интересни предизвикателства.

— Но онова е бъдещето — тихо каза Люк. Топлият му дъх докосна страната й. — А това е настоящето.

Мара се дръпна леко от прегръдката му:

— И като ръководител на джедайската академия и брат на висшия съветник Органа Соло трябва поне да се появиш на церемонията.

Той я погледна намръщен.

— Точно това щях да кажа — призна си Люк. — Май ще трябва да свикваме.

— Все още можеш да се откажеш — посочи Мара.