Пазителят на Портите
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на Портите». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Правника да разкаже своята история за мрачни и тайнствени дела. Споменът го връща към далечното лято, през което кралица Изабела, „френската вълчица“, умира в мрачния замък, където е прекарала последните си години като затворница по волята на властния си син, крал Едуард III.
Дори след смъртта си Изабела, повела заедно с любовника си Мортимър бунт срещу порочния си съпруг Едуард II и считана за виновница за тайнствената му смърт, продължава да бъде причина за интриги и насилие. Довереният камериер на кралицата, комуто тя вероятно е поверила своята страшна тайна, се опитва да избяга във Франция, но е заловен и умира, преди да проговори. Лондонският шериф предава на бедния млад правник височайша поръчка да разследва загадъчните убийства, последвали смъртта на вдовстващата кралица.
Скоро правникът осъзнава, че се е озовал в лабиринт от интриги, че короната е застрашена от скандал, който би разтърсил Европа, а той самият е преследван от Пазителя на Портите — ужасният владетел на лондонския престъпен свят.
Защо не се сдобрил с брат си Робърт? Да, Биатрис се омъжила за Робърт, но това ли е краят на света? Нямало ли друга риба в морето?
— Не обичам риба — направи грешката да се обади Никълъс. Катрин тропна от яд.
— Ти си невъзможен! — отсече тя. — Абсолютно невъзможен.
И излезе от стаята.
Усмихнат мило, Никълъс помаха след нея за лека нощ. Когато се огледа, видя, че Скейтлок вече спи дълбоко.
— Добра идея — промърмори той на себе си. Настани се по-удобно на стола и потъна в пиянски сън.
На другата сутрин и двамата се пробудиха измръзнали, гладни, с главоболие и гузни. С изключение на няколко мрачни погледа и неясни подмятания колко са глупави мъжете, Катрин ги остави на мира. Никълъс и Скейтлок изскочиха от къщата като ученици, които бягат от час. Te дори не посмяха да се погледнат, докато не завиха зад ъгъла и влязоха в една бръснарница, където избухнаха в бурен смях, докато изненаданият бръснар подстригваше косите и брадите им. След това тръгнаха из Чийпсайд и влязоха в една кръчма на Флийт Стрийт, за да закусят.
— Кажи ми — попита Чърк, като си спомни разговора им миналата вечер. — Къде си научил онази латинска фраза, quod est demonstrandum?
— В училище.
— В кое училище? Скейтлок се почеса по носа.
— Пак започваш, господарю. Ти имаш своите тайни, а аз — моите.
— Благодарение на тирадата на сестра ми снощи, не ми останаха много.
Скейтлок се засмя.
— Значи любимата те е оставила заради по-големия ти брат. Какво толкова тайно има в това? Братята се карат още от времето на Каин и Авел. Има по-мрачни тайни и по-големи загадки, включително — добави Скейтлок горчиво — смъртта на Берисфорд. Любимият ти господар, сър Еймиъс Петри ще иска да му дадеш отчет.
Никълъс извади руло пергамент от кожената торба, която носеше под наметката си и поиска перо и мастилница от ханджията.
— Добре, скъпи Скейтлок, да видим с какво разполагаме досега. — Той започна да пише:
Първа точка — имаме мъртъв съдия, но кой и кога го е убил, е загадка. Същото може да се каже и за начина, по който тялото на Берисфорд, напълно сухо, е било открито в канавка край Лондон.
Втора точка — Фромлих и родственицата му също са убити.
Трето, един френски оръженосец, Валанс, бил смъртно ранен, докато се опитвал да избяга на борда на венецианска галера. В предсмъртния си час той повтаря само: „Свети Дени! Свети Дени знае всичко!“
Четвърто, Валанс е знаел някаква тайна, поверена му от мъртвата кралица Изабела. Каква е била тази тайна? Какво общо има Берисфорд с нея?
Пето, кралят, с помощта на сър Еймиъс Петри, иска да разкрие тази тайна.
Шесто, същото иска и кралят на лондонския подземен свят, Пазителят на Портите. Защо? За да изнудва Короната? Пазителят на Портите ли е виновен за последното нападение над мен?
По въпроса с убийството на Фромлих, Пазителят ли е изпратил жената, която ме пресрещна пред Нюгейт? Дали е използвал мародера Синята кожа да убие Берисфорд?
Никълъс изучаваше онова, което беше написал, после вдигна поглед към Скейтлок.
— И сега накъде?
— Може да посетим Мозби, писарят на мъртвия съдия.
— Може — съгласи се Никълъс. — Но той вероятно е казал на властите всичко, което знае. Съмнявам се, че човек като Берисфорд би се доверил на обикновен слуга.
— Къде може да отидем тогава? — попита Скейтлок.
— Застанали сме на кръстопът — заключи Чърк. — Може да пренебрегнем смъртта на Берисфорд и да се опитаме да разкрием тайната, която е знаел Валанс. Може да се бием с Пазителя на Портите на негова територия. Но за да го направим, ни е нужен човек, който познава тайните алеи и улички на Лондон. — Той се усмихна. — А кой може да е по-добър от онзи хитрец Крабтрий?
— Кой? — попита Скейтлок.
— Ще видиш. Е, Скейтлок, накъде да поемем?
— Какво ще кажеш да се върнем в Нюгейт и да разпитаме за убиеца на Фромлих или обстоятелствата около смъртта на родственицата му?
Никълъс поклати глава.
— Едва ли ще има някаква полза от това. Както ти казах снощи, двамата Фромлих са били убити от професионален убиец. Няма да узнаем нищо в Нюгейт.
— Да идем до Примроуз Хил? — предложи Скейтлок.
— Да видим канавката, в която е лежал трупът? Какво ще ни каже това? Не, не! — Никълъс започна да разчиства късчетата пергамент. — Това, което трябва да направим, Скейтлок, е да посетим едно място, което досега не сме споменавали в разговорите си — гроба на кралица Изабела в „Грейфрайърс“.