Убиецът в зелената гора
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убиецът в зелената гора». Краткое содержание книги:
Сър Хю Корбет, пазител на тайния кралски печат, е натоварен със задачата да разбере какви са плановете на френския крал за предстоящото нахлуване във Фландрия. Фламандските съюзници на Едуард отчаяно се нуждаят от тези сведения. Когато документът най-сетне стига до Англия с цената на много пролята кръв, се оказва, че сведенията са кодирани с неразгадаем шифър.
Едуард Първи е преследван и от други неприятности — прочутият разбойник Робин от Локсли, получил прошка благодарение на кралската милост, като че ли отново се е върнал в гората Шърууд, но този път по-ожесточен и безмилостен. След кървавата разправа с кралските бирници и загадъчната смърт на нотингамския шериф кралят възлага на Хю Корбет да разбере кой се крие зад тези злодеяния.
Още с пристигането си в Нотингам Хю Корбет и двамата му помощници се натъкват на нови загадки — защо на тринайстия ден от всеки месец три огнени стрели прелитат над стария замък? Кой е предателят зад стените на замъка? А и тайните агенти на френския крал са по петите на Корбет, за да го убият, преди да разгадае шифъра.
— Защо тогава се боиш?
Брат Уилям се изправи и застана до прозореца.
— Бил ли си преследван от призраци, Корбет? Отмъстителни духове, върнали се от ада? Точно това става сега. — Той се обърна. — Да, Робин се върна в гората. Малкия Джон май също се е присъединил към него. Може би дори лейди Мериън е напуснала абатството Кърклийс.
— Защо е отишла в гората? — прекъсна го Ранулф, преди Корбет да успее да го спре.
— Един Бог знае — отвърна старият монах. — Бяха се скарали сериозно с Робин. Тя смяташе, че като е приел опрощението на краля, ни е предал. Може би беше права. Сега аз се крия зад стените на този манастир, защото се боя от Робин, който избива бившите си другари.
— Наистина ли? — попита Корбет.
— Да. От време на време новините стигат и Дотук. Мъч, синът на мелничаря, бил намерен удавен в реката. Хик, превозвачът на сено — удушен на полето. Кой знае? — тихо добави той. — Може би старият Уил Аления ще е следващият?
— Тогава — каза Корбет — кажи ни как да го убием. Старият монах се обърна с насълзени очи.
— Не мога — прошепна той. — Не познавам този Робин.
ГЛАВА ПЕТА
Малко по-късно Корбет и Ранулф напуснаха манастира и слязоха до пазарния площад на Нотингам. Писарят вървеше малко по-напред, озадачен от наученото. Защо Робин се беше върнал в гората и каква бе причината да промени поведението си? Мина покрай Петак Лейн, която обикновено беше пълна с проститутки, но сега заради чумната епидемия улицата беше преградена с дебели греди, обвързани с железни вериги.
Погребалната процесия на три жертви на чумата си проправяше път към църквата „Света Богородица“. Ковчезите от брястово дърво подскачаха върху раменете на потъналите в пот носачи. Свещеникът, отслужващ литургията, вървеше пред тях със запалена свещ в ръка, но заупокойните молитви почти не се чуваха заради лудия, облечен в черно от глава до пети, с изрисуван скелет върху наметката, който танцуваше пред процесията и яростно дрънкаше със звънче.
Корбет стигна до пазарния площад, където хората продаваха и купуваха, без да се притесняват от погребалното шествие. Шумът беше оглушителен. Купчини отпадъци, струпани между сергиите и препълващи широките канали, които минаваха през пазара, воняха под горещото лятно слънце. Смрадта беше толкова силна, че всеки, който минаваше оттам, запушваше устата и носа си. Чираци крещяха „Зелено сукно!“и „Пресни яйца!“ Малка групичка хора беше наобиколила две продавачки на риба, които се търкаляха по земята, скубейки косите и късайки дрехите си като градски побойници. Боят спря веднага щом една каруца, карана от двама пристави, влезе на пазара. В задната й част беше вързан един пекар със свалени до глезените панталони. Един от приставите го налагаше с пръчка по дебелия задник. Табела, изписана с едри червени букви, която носеха с нежелание чираците на пекаря, обявяваше, че е продавал баница с месо от плъхове. Имаше и други наказани. Следваха двама кавгаджии, чиито уста бяха принудително разтворени от железни оглавници. Водеха ги към реката, където щяха да ги принудят да пият от мръсната вода.
Корбет и Ранулф стояха и гледаха как оживените пазарлъци заглъхват, когато тълпата се обърна и скупчи около стегите, за да наблюдава как двама измамници крещят напразно, докато безмилостно им режат ушите. Близо до тях беше окован с оголен задник щавач, сипал конска пикня в ейла на съперника си.
— Защо гледаме всичко това? — прошепна Ранулф.
— Когато има наказания — промърмори Корбет — и най-голямата измет на града излиза от дупките си.
Думите му се оказаха пророчески: всички отрепки на Нотингам бяха налице. Апашите и измамниците, нощните разбойници, главорезите и проститутките със своите перуки и силно гримирани лица се струпаха наоколо, озъртайки се за някоя подходяща жертва. Група прислужници от къщата на богат търговец, облечени в лекьосани ливреи и пияни, си пробиха път през тълпата, пеейки мръсна песен. Продавач на реликви крещеше, че предлага един от камъните, с които е бил убит свети Стефан, а гърбав свирач на арфа извади изпод елека си няколко парчета пергамент и обяви на всеослушание, че продава песни.
— Да, всички негодници са тук — забеляза Ранулф.
— Огледай ги внимателно — настойчиво каза Корбет. — Търси някой, който се озърта или има кожена лента на китката.