Митично подвеждане

— Да откраднем Трофея обратно от Вегас. Нищо повече — изропта за стотен път Аахз.

— Обречени сме — предсказа мрачно Грифин.

— Трай, Грифин — озъбих се аз.

Хрумна ми, че напоследък съм възприел сума ти от лошите навици на моя ментор.

— Пак ви повтарям, че не познавам Вегас — запротестира хлапакът. — Изобщо няма да съм ви в помощ. Моля ви, не може ли да се върна в Та-хоу?

— Просто продължавай да вървиш — насърчих го.

— Погледни истината в лицето, синко — усмихна се Аахз и нехайно украси с ръката си раменете на нашия водач. — Докато не свършим тази работа, няма да те изпуснем от очи. Колкото по-бързо стигнем до Вегас, толкова по-скоро ще се избавиш от нас.

— Но защо? — проплака Грифин.

— Туй вече сме го разисквали — въздъхна люспестият. — Този грабеж се очертава достатъчно труден, дори и без вегасците да са чули предварително за него. А единственият начин да бъдем сигурни, че няма да кажеш на никого, е да те държим покрай себе си. Освен това ти ще си нашият пропуск, ако налетим на някой тахойски патрул.

— Патрулите не е трудно да се избягнат — настояваше хлапакът. — Пък и аз никому няма да спомена за вашата мисия, честна дума. Нима са изключени всички шансове да ви накарам да ми повярвате?

— Ами-и — проточи, сякаш обмисляйки думите си, Аахз — струва ми се, че има нещо, което може да свърши работа.

— Наистина ли? — запита обнадежден водачът ни. — И какво е то?

— К’во смяташ, Скийв? — обърна се към мен моят ментор. — Чувстваш ли се в състояние да преобразиш туй приятелче в скала, дърво или нещо таквоз, докато приключи историята?

— Скала или дърво? — преглътна младокът, ококорил очи.

— Ами да — повдигна рамене Аахз. — Лично аз не съм много склонен. После винаги е зор да откриеш коя точно скала или дърво да превърнеш отново в човек. Понякога се искат години търсене. Друг път магьосникът просто се предава.

— Абе, хора, не можете ли да вървите малко по-бързо? — подкани ни Грифин, като ускори ход. — С тази крачка никога няма да стигнем до Вегас.

— Мисля, че това урежда въпроса — усмихнах се и смигнах на Аахз, за да покажа, че съм оценил блъфа му.

— Да откраднем Трофея обратно от Вегас — повтори первектът, подхващайки великото си остроумие оттам, където го бе оставил. — Нищо повече.

Толкова за смяната на темата.

— Стига вече бре, Аахз, не ме яж — защитих се с насилена словоохотливост. — Ти се съгласи с това, преди още да съм го предложил.

— Нищо не съм казал — оспори той.

— Намигна ми — подчертах на свой ред.

— Откъде знаеш, че нещо не ми е влязло в окото? — долетя контрата.

— Не знам — признах. — А влезе ли?

— Не, действително намигнах. Но само защото туй ми се видя единственият начин да се измъкнем от пачите яйца, на които ти ни насади.