Митично подвеждане
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митично подвеждане». Краткое содержание книги:
— Грифин! — възкликна той. — Какво те води насам?
— Ами, господине — позапъна се нашият гид, — аз… тоест двама гости искат да говорят с вас. Те твърдят, че… Ами магьосници са.
При тия думи старият човек се сепна и бързо стрелна поглед към нас, преди да прикрие реакцията си с приятелска усмивка.
— Магьосници, казваш! Е, влизайте направо, господа. Юнак, мисля, че ще е по-добре да изчакаш отвън. Нали разбираш, професионални тайни и такива ми ти работи.
— Ммм… всъщност аз си правех сметка да си тръгвам — притеснено измъмли Грифин.
— А, не, почакай тук — сега в гласа на стареца се прокраднаха стоманени нотки.
— Да, уважаеми господине — преглътна водачът ни и облиза устни.
Когато последвахме чародея в неговото жилище, се опитах да скрия нервността си. Ако оставим настрани факта, че нямахме и най-смътна представа за мощта на този човек или някакви гаранции, че изобщо някога ще излезем живи оттук, просто не виждах за какво да се безпокоя. Нали така?
— Аахз — прошепнах, — проучи ли вече тоя тип?
— Малко е раничко да се каже — отвърна саркастично моят ментор. — Междувременно имам дребно поръчение за теб.
— Например?
— Например провери аурата му. Веднага.
Едно от първите неща, които научих от первекта, беше как да обследвам аурата — магическото поле около хора или предмети. Стори ми се странно да го правя тъкмо сега, но се подчиних и огледах нашия домакин с нефокусирани очи.
— Аахз — ахнах, — той притежава аура! Направо излъчва магия! Не мога да предприема нищо срещу толкова могъщ човек.
— Момче, възможно е да има и друго обяснение. Може би и той като нас е с маска за преобразяване.
— Така ли мислиш? — промълвих с надежда.
— Ами-и — проточи наставникът от Перв — старецът носи амулет-преводач — същия като нашия. Значи спокойно бихме могли да се обзаложим, че не е от това измерение. Пък и в гласа му усещам нещо познато.
Диалогът ни се прекъсна, защото бяхме стигнали до целта си. Влязохме в малка стая с оскъдна мебелировка: една голяма маса, заобиколена от няколко стола.
— Господа, може би ще седнете — махна подканящо към столовете възрастният чародей — и ще бъдете така добри да ми кажете за какво желаете да разговаряте с мен.
— Не бързай толкова — предизвикателно възрази Аахз, като вдигна десница. — Ние сме навикнали да знаем с кого си имаме работа. Ще ни окажеш ли любезността да отстраниш маскировката си, преди да започнем?
Магьосникът отведе очи встрани и взе нервно да кърши ръце.
— Значи я забелязахте, а? — кисело произнесе той. — Много ясно. Както вече сигурно сте разбрали, аз съм относително нов в тази професия. Изобщо не съм от вашата класа, ако схващате какво имам предвид.
Заля ме огромна вълна на облекчение, ала Аахз остана скептично настроен.
— Просто си махни дегизировката, а? — натърти.
— Ох, добре, добре — въздъхна нашият домакин и почна да бърника в джоба си.
Зачакахме търпеливо да намери онуй, дето търсеше. После чертите на лицето му взеха да се размазват… тялото му стана по-високо и по-пълно… докато най-накрая видяхме…
— Така си и мислех! — възтържествува Аахз.
— Куигли! — ахнах аз.
— Ей това вече е наистина страшно неловко — изропта ловецът на демони и се изхлузи надолу в стола си.
ГЛАВА ДЕСЕТА:
Старите герои никога не умират, те се появяват отново в продълженията.