Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Щеше да се наложи да подложи лентите в паспорта и кредитната карта на по-сериозен анализ.
Отпусна се на креслото и затвори очи. Не беше спал от цяло денонощие. Заслуша се в богатите акордни прогресии на „Съвсем рано“, оставил ума си да блуждае във вихрещите се тембри и ритми. Баща му обожаваше джаз и Гедеон си го спомняше всяка вечер на фотьойла, наведен над стереоуредбата, да слуша Чарли Паркър и Фатс Уолър — тактуваше си с крак и поклащаше плешивото си теме. Той също не слушаше друга музика и познаваше джаза добре, изключително добре…
Когато се събуди, тъкмо заглъхваха финалните акорди на „Ако можеш да ме видиш сега“.
Стана, отиде в банята, пъхна глава под крана и пусна студената вода. Разсъни се, избърса се и се върна с бодра крачка в стаята. Притежаваше способността да издържа със съвсем малко сън и да се освежава само с кратко подремване. Наближаваше девет сутринта и в коридора се чуваха гласовете на камериерките.
Прибра електронното устройство и с помощта на бижутерска лупа се зае да оглежда облеклото на У, разпаряше шевовете и подплатата с макетно ножче. Дрехите се бяха втвърдили, целите в кървави петна, по които бяха полепнали парченца метал, стъкло и пластмаса. Гедеон ги вдигаше с пинсета и ги оставяше върху книжна кърпа, за да ги проучи по-късно. Панталоните бяха особено тежко пострадали. Той внимателно навлажняваше с мокри хартиени кърпи местата, където кръвта беше засъхнала на дебел пласт, после ги подсушаваше и отделяше и най-малкото късче „чужд“ материал.
След четири часа приключи. Нищо.
А сега обувките. Беше оставил най-вероятното скривалище за накрая.
Обед. Освен един сандвич в планината не бе ял нищо и сега в стомаха му имаше само десетина кафета. Имаше чувството, че е изпил половин литър акумулаторна киселина. Голяма работа! Вдигна телефона и си поръча тройно еспресо от румсървиса, много горещо и много късо.
Постави обувките върху една книжна торба на малката масичка. Бяха китайско менте, имитация на „Джон Лоб“. И двете бяха покрити с втвърдена кръв — краката на У бяха смазани при катастрофата. Едната беше ужасно смачкана и се бе наложило да я разрежат, за да я свалят от крака на китаеца. Вече започваха да смърдят от лятната жега.
Първо провери дясната с електронното устройство. Нищо. Почука се и той се подаде навън, даде бакшиш на пиколото, взе кафето и го изпи на една глътка.
Без да обръща внимание на кипенето в стомаха си, се върна към работата си, разглоби обувката методично, парче по парче, и надписа всяка част с маркер. Първо отдели тока, после подметката и с ножчето я раздели на части, подреждаше клечките и конците в стройни редици отстрани. Токът беше кожен, многопластов, и той внимателно отдели всеки пласт, подреждаше ги един до друг. Втората проверка с MAG 55W05 не откри нищо. Пак с ножчето раздели всеки кожен детайл, огледа и двете страни и отново ги провери. Пак нищо.
Със същия успех повтори процедурата с втората обувка.
Накрая прибра всичко в пликчета с ципове, надписа ги, подреди ги в купената специално за целта голяма пластмасова кутия и я заключи. После се отпусна на стола.
— Дяволите да ме вземат — измърмори ядосано. Започваше да става досадно. Мисълта за обещаната му от Глин сума го поободри.
А сега — „вътрешният“ въпрос. Струваше му се малко вероятно, обаче трябваше да си свърши работата докрай. Но първо: музика, проникваща до самите му вътрешности. Спря се на „Въздух“ на Сесил Тейлър.
Взе една кафява папка от нощното шкафче — пълен комплект рентгенови снимки, от главата до петите, до които имаше достъп като „фактически съжител“ на У. Свали абажура на лампата, вдигна първата снимка към крушката и я разгледа с лупата сантиметър по сантиметър. Главата, горната част на гърдите и ръцете бяха чисти, но когато стигна до корема, сърцето му едва не спря: там имаше бяло петънце, означаващо метал. Грабна лупата, за да го проучи, и веднага се разочарова. Наистина се оказа метал, но просто някакво разкривено парче, очевидно забило се в тялото на учения по време на катастрофата. Не беше микрочип, миниатюрна метална кутия или секретна шпионска джаджа.
Нищо в стомаха и чревния тракт не предполагаше наличие на контейнер, балон или записващо устройство. Нито пък в ректума.
Състоянието на краката на У го ужаси. В тях бяха забити над десет метални късчета — бели петна с неправилна форма; имаше и множество по-сивкави участъци, навярно стъкло и пластмаса. Рентгеновите снимки бяха направени от различни ъгли и той получи приблизителна представа за формата на всяко парче — и нито едно от тях не приличаше на компютърен чип, контейнер или капсула, на магнитна или лазерна памет.