Мечът на Гедеон

— „Законен“ ли? За бога, та вие отлично знаете, че в Ню Йорк не е разрешен брак между лица с еднакъв пол!

— Много съжалявам, господине. Правилникът си е правилник.

— Мъртъв ли е? — Гласът му изведнъж стана висок, много висок.

Тя го погледна вече малко разтревожено.

— Моля, успокойте се, господине.

— Затова ли не искате да ми кажете? О, Господи, мъртъв ли е?! — Гедеон вече истеризираше.

— Трябва ми някакъв документ, някакво доказателство за вашата връзка… — Ивлин млъкна многозначително. Беше се случвало няколко пъти: конфликти заради правото на посещения на хомосексуални партньори. Проблемът се проучваше безкрайно от ръководството и хора като нея трябваше да поемат критиките на обществеността. Не беше честно.

— Ама какви официални документи?! — извика мъжът. — Ние току-що пристигаме от Китай! — Отметна перчема от лицето си. Очите му бяха пълни със сълзи, устните му трепереха.

— Виждам, че сте разстроен, господине, но без съответното доказателство не мога да дам медицинска информация на някой, който твърди, че е партньор на пациент.

— Доказателство ли? — Гедеон протегна окървавените си длани и думите му прозвучаха пронизително като писък. — Ето ви го доказателството! Кръвта му по моите ръце! Аз го измъкнах от колата!

Ивлин не знаеше какво да отговори. Всички в чакалнята ги слушаха. Дори сто и четирийсет килограмовата жена беше престанала да плаче.

— Трябва да знам! — И след този последен стон коленете му се подгънаха и той се свлече на пода.

Ивлин натисна бутона на интеркома и повика главната сестра. Хората зяпаха младия мъж на земята, но припадъкът му беше по-скоро емоционален, отколкото медицински, и тя видя, че вече се свестява. Задъхан, той се надигна на колене и няколко души се втурнаха да му помогнат да се изправи.

— Сложете го да седне — каза Ивлин. — Сестрата ще дойде ей сега. — Отзоваха се още неколцина от чакащите и го настаниха на един стол до стената. Той тежко се отпусна на седалката, скри лице в шепи и се разрида.

— Хайде бе, госпожо — рече една жена. — Какво толкова ще ви стане, ако му кажете как е приятелят му?

Тълпата замърмори в знак на съгласие. Гедеон Крю се олюляваше на стола, все още скрил лицето си с длани.

— Мъртъв е — изхлипа високо. — Знам, че е мъртъв.

Ивлин не обърна внимание на хората и отново насочи вниманието си към клипборда. Чувстваше се ужасно, че правилникът я принуждава да се държи така. Ала нямаше намерение да прояви нерешителност или слабост.

— Защо просто не му кажете как е приятелят му? — настояваше жената.

— Не аз съм написала правилника, госпожо — отсече Ивлин. — Медицинската информация е поверителна.

В този момент забързано се появи сестрата.

— Къде е пациентът?

— Човекът е разстроен и колабира. — Ивлин го посочи.

Сестрата отиде при него и каза с изненадваща любезност:

— Здравейте, аз съм Роуз. Какъв е проблемът?

Мъжът мъчително преглътна.