Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
"Кризания от дома Тариниус", точно според инструкциите ти. И тогава.
Тя спря и леко се намръщи.
— Какво? — размърда се Рейстлин.
— Тогава Астинус вдигна очи — каза объркано тя и отново обърна лице към магьосника. — Буквално престана да пише и остави перото настрана. И извика: "Ти!" с толкова гръмовен глас, че ме накара да подскоча на мястото си, а библиотекарят, който ме бе въвел, едва не припадна от ужас. Преди още да съм успяла да отворя уста, за да кажа нещо и дори да попитам какво има предвид или откъде ме познава, той отново взе перото, проследи с него онова, което вече бе написал и... го зачеркна!
— Зачеркнал го е — повтори замислен Рейстлин с потъмнял поглед. — Зачеркнал — промърмори и потъна в завивките на сламеника си.
Кризания търпеливо изчака, докато магьосникът обмисли добре казаното от нея.
— А после? — попита отслабнало той.
— Там, където беше допуснал грешка, ако е било грешка, записа нещо друго. После пак ме фиксира. Изненада ме това, че вече беше напълно спокоен. Отпрати библиотекаря и ми предложи да седна. Чак тогава се поинтересува каква е целта на посещението ми... Обясних му, че издирваме Портала. Както ми нареди, споменах, че имаме информация, според която местонахождението му е в Кулата на Върховното чародейство в Палантас, но тя се е оказала невярна и не е там... Той кимна, сякаш не беше особено изненадан и каза: "Порталът беше преместен, когато Царят-жрец направи опит да превземе Кулата. Разбира се, от съображения за сигурност. След време вероятно отново ще се озове в Палантас, но сега наистина го няма". "Тогава къде е?", попитах аз. В продължение на няколко секунди той не отговори нищо. И тогава...
Гласът ѝ изневери и тя изплашено стрелна с очи Карамон, сякаш искаше да го предупреди. Това не убягна на Рейстлин. Магьосникът отново се изправи в сламеника:
— Кажи ми! — нареди ѝ дрезгаво.
Кризания си пое дъх. Вече беше на път да отмести поглед към огъня, ала Рейстлин я улови за китката и я стисна толкова силно, че едва не премаза костите ѝ.
— Каза... каза, че тази информация ще ти струва нещо. И че всеки си има цена, дори и той.
— Ще ми струва нещо... — повтори беззвучно магьосникът с пламнали очи.
Кризания безуспешно опита да се освободи от хватката му, но само сполучи да я затегне още по-болезнено.
— Каква е цената? — попита заповедно той.
— Каза, че сам ще се сетиш! — отвърна измъчено младата жена. — Каза, че някога, много отдавна, си му обещал нещо.
Той я пусна. Кризания се отдръпна, като разтриваше китката си и отбягваше състрадателния поглед на Карамон. Внезапно огромният мъж рязко се изправи и се отдалечи от тях. Рейстлин отново потъна в тънките възглавници на сламеника, изгубил интерес и към двамата. Очите му бяха засенчени от мрак.
Тя също стана и отиде да си налее чаша вода. Ръцете ѝ трепереха неудържимо, така че бе принудена да остави каната обратно върху писалището. Карамон се приближи, напълни чашата и ѝ я подаде с мрачно изражение.
Кризания отпи от чашата, ала в същия момент забеляза, че войнът се е втренчил в китката ѝ. Пръстите на магьосника се бяха отпечатали върху нежната ѝ плът. Младата жена остави чашата и бързо прикри ранената си ръка с ръкава на робата.
— Той не искаше това — отговори на безмълвния въпрос в суровите му очи. — Болката го прави нетърпелив.
Нима нашите страдания могат да се сравняват с неговите? Ти трябва да знаеш това по-добре от всеки друг. Голямата картина го е обладала и вече не вижда нищо около себе си.
Кризания се върна обратно при загледания в огъня магьосник.
— Вижда всичко, уверявам те — чу мърморенето на Карамон зад гърба си. — При това дяволски добре... чак сега започвам да го разбирам.
Астинус от Палантас, историкът на Крин, се намираше в собствения си кабинет и както обикновено пишеше. Беше късна вечер, наистина късна. Всъщност Нощната стража отдавна бе застъпила, а библиотекарите отдавна бяха затворили и залостили вратите на Великата библиотека. Малцина успяваха да влязат при него през деня и никой през нощта. Но резетата и ключалките не представляваха трудност за онзи, който точно в този момент влезе в Библиотеката и се изправи пред Астинус като безплътна сянка.