Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
Отби вдясно и изчака удобен случай да обърне обратно, след което настъпи газта към магистрала А1А. Пътят към Кокосовия бряг.
Още от ерата на Алън Шепърд7 и първите мисии на „Меркурий 7“ Кокосовия бряг беше едно от местата, където астронавтите прекарваха свободното си време. Представляваше редица от не особено скъпи хотели, барове и малки магазинчета за тениски, разположена върху парче земя, заключено между Банана Ривър от запад и Атлантическия океан на изток. Джак познаваше това място като петте си пръста, знаеше всяко едно заведение от ресторанта „Токио“ до бара „Муун Шот“. Някога дори бе тичал за здраве по същия този бряг, по който и Джон Глен8 бе тренирал. Само преди две години бе стоял в парка пред кея, загледан към ракетната площадка 39А, която се намираше отвъд Банана Ривър. Тогава наблюдаваше неговата совалка, огромната тромава птица, която трябваше да го изведе в космоса. Споменът за онзи случай все още бе болезнен в съзнанието му. Спомни си как след излитането той тръгна да бяга в онзи нажежен следобед. И после острата пронизваща болка горе, над хълбока, която бе толкова непоносима, че го бе проснала на колене. А след това, в мъглата на наркозата, в един от спешните кабинети се бе появило лицето на неговия лекар в Космическия център, когато научи лошите новини. Имаше камък в бъбрека.
Зачеркнаха името му от списъка с предстоящата мисия.
Нещата се оказаха далеч по-лоши, евентуалната му кариера като астронавт вече бе под голям въпрос. Макар и отстранен, фактът, че някога си имал камък в бъбрека, беше едно от няколкото условия, които приковаваха завинаги към земята всеки астронавт. Микрогравитацията причиняваше редица промени във физиологията на човека и по-специално в неговите течности, и често ставаше причина за обезводняване. При условията на безтегловност костите също отделяха калций. Взети заедно, тези фактори значително повишаваха риска от образуване на втори камък в бъбрека, докато човекът се намира в космоса — риск, който НАСА определено не искаше да поема. Макар все още да се числеше към групата на астронавтите, Джак на практика едва ли някога щеше да полети. Постоя още година там в очакване на назначение за полет, но името му никога повече не се появи в списъците. Бе се превърнал в астронавт — призрак, комуто е писано вечно да броди из коридорите на Космическия център „Кенеди“ и да търси своята мисия.
Върна се обратно в настоящето. Ето го отново, пак в Канаверал, вече не беше астронавт, а един обикновен посетител, който бе дошъл по магистрала А1А, гладен и намръщен, без подслон над главата си. Всеки хотел в радиус от седемдесет километра бе пълен до дупка и се пръскаше по шевовете, а Джак се чувстваше изтощен от дългото шофиране.
Зави към паркинга пред хотел Хилтън, спря и се отправи към бара.
Заведението доста бе променено и разхубавено в сравнение с последния път, когато го бе посещавал. Имаше нов килим, нови завеси, нови столчета на бара, а от тавана висяха папрати. Някога тук бе по-скоро свърталище на долнопробни типове, отегчени и уморени от туристите местни жители. На Кокосовия бряг нямаше четиризвездни хотели. Барът бе онова, което минаваше за пълен лукс по тези краища.
Той си поръча скоч и вода, след което впи поглед нагоре към телевизора. Настроен на официалния канал на НАСА, на екрана му се виждаше космическата совалка „Атлантис“, блеснала от стотиците прожектори наоколо, а край нея се носеше призрачна пара. Излитането на Ема. Той зяпаше екрана и си мислеше за километрите жици зад стоманената обшивка на корпуса, неизброимите превключватели и информационни шини, винтове, гайки, свързващи съединения, семеринги и гарнитури. И милиони други неща, които можеха да се повредят. В действителност беше истинско чудо, че толкова малко неща се повреждаха и че хората, които в природата си са толкова несъвършени, могат да проектират и построят космически кораб, който да е толкова надежден, че цели седем човека по своя воля да го възседнат и полетят с него. „Дано този полет бъде един от безаварийните, помоли се той. Дано всеки си е свършил перфектно работата и да няма нито един разхлабен болт. Трябва всичко да мине гладко, защото Ема е на борда.“
На съседното високо столче пред бара седна една жена и каза:
— Чудя се какво ли си мислят в този момент?
Той се обърна към нея и вниманието му веднага бе привлечено от дългото й разголено бедро. Тя бе изящна слънчева блондинка, лицето й бе с онези приветливи и съвършени черти, които човек обикновено забравяше след не повече от час.
7
Първият американски астронавт, излетял на 5 май 1961 г. на борда на космическия кораб „Фрийдъм 7“ — част от програмата на НАСА за човешки полети в космоса, и в продължение на 15 минути е достигнал суборбитална височина 185 км над земната повърхност. По-късно той е командир на „Аполо 14“ и директор на астронавтския отдел в НАСА. Пенсионира се през 1974 г. — Б.пр.
8
Първият американски астронавт, пилотирал на 20 февруари 1962 г. извеждането на совалка в орбита. Извършил е три обиколки около Земята и се е приземил в океана близо до Бахамските острови. — Б.пр.