Възмездие
- Автор: Хофман Джилиан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Възмездие». Краткое содержание книги:
— Вероятно я е пренасял към пусто място, където да си поиграе още с нея. След месеци щяхме да намерим скелета й в някое тресавище или помийна яма… и сигурно точно преди някой голям празник. Да ти кажа нещо, Дом, в случай че не си го разбрал. Много шантави гадове живеят на тоя свят. — Отдръпна се от мантинелата и запали нова цигара. Показа среден пръст на бавно преминаващите коли. — Като тия болни от любопитство червеи, които едва-едва пълзят, за да я огледат хубавичко.
— Тялото, изглежда, не е започнало да се разлага, Мани. — Доминик докосна ръката й и видя, че плътта е мека и подвижна. Кожата беше студена. Трупното вкочаняване беше изчезнало, но не много отдавна. Вероятно смъртта бе настъпила преди по-малко от един ден. Доминик отстъпи назад и нещо изхрущя под подметката му. Наведе се и вдигна парче от счупен червен стоп. Прибра го в джоба си. — С какво отвориха капака на багажника?
— Метален лост. Само Линдеман от Бийч е докосвал капака, след като го отвориха. Криминалистите са готови да претърсят багажника, но първо съдебните медици трябва да вдигнат тялото. Исках ти да видиш всичко, преди да им разреша.
— Кой е този Бантлинг? Има ли криминално досие? — Доминик погледна назад към полицейската кола, на чиято задна седалка седеше неподвижна фигура, но в тъмното не различи чертите на лицето.
— Не. Проверихме. Няма никакви данни. Обадих се на Джани, анализаторката от нашата група, в момента тя разнищва целия живот на отрепката, от първото му насиране в пелените до последното му изпикаване днес. До закуска ще знаем повече.
— Какво работи? Откъде е? Не съм чувал нищо за него. Падал ли ни е на мушката досега?
— Не. На четирийсет и една години е, работи като търговец към някаква префърцунена дизайнерска фирма от Бийч — „Томи Тан Фърничър“. Често пътува до Южна Америка и Индия. Твърди, че отивал на летището, когато Чавес го спрял. Знаем със сигурност само, че нищо не казва. Точно сега цяла армия от нашите е пред къщата му, разпитват съседите и чакат заповед за обиск. Засега отговорите на съседите са обичайни: простотии от рода на „изглеждаше свестен, но усещах, че крие нещо особено“. Утре медиите ще тръбят как съседите били ясновидци, а ние — идиоти. Обадих се в щатската прокуратура и Мастерсън и Бауман от нашата група подготвят заповедите. Ще ги занесат от прокуратурата на С. Д. Таунзенд и заедно ще отидат в дома на съдията да ги почерпи с бисквитки и млекце, та да сложи и подпис между другото.
— Бантлинг казва ли нещо?
— Нищо. Мълчи. Не е обелил дума, откакто отказал на Чавес да отвори багажника. Вкарахме го на задната седалка в колата на Лу Риберо и включихме микрофоните да слушаме, но той даже не сумти. Наредил съм на всички да не го закачат, ние ще се оправяме с него. Дори федералните не са го разпитвали. Засега, макар да съм сигурен, че това е в списъка на намеренията им.
— Добре. Криминалистите да започват. Предай трупа на съдебните медици. Проследи ги да сложат пликчета върху ръцете й, преди да вдигнат тялото.
Доминик кимна на техниците и криминалистите край пътя, които се опитваха да останат незабелязани, въпреки сините жилетки с яркожълти светещи букви и надписи Полицейски и Съдебномедицински следователи. Те се спуснаха към багажника като термити на дърво.
Доминик мълчаливо поздрави полицаите около колата и мина покрай тях. В небето над него се чу силно бръмчене на пристигащ хеликоптер и отгоре го заслепи ярък прожектор.
— Ей, Мани, да не би дебелогъзият ти шеф да идва за повторен оглед? — викна той.
Мани присви очи и погледна нагоре. И пак отвратен отвърна:
— Не позна, приятелю. Тия са от Канал 7, предаването в десет, новини и произшествия. Май попадаме в централно време. Ще ни покажат в единайсет. Не забравяй да се усмихнеш.
— По дяволите. Ордата каца. Давай бързо да откараме тоя тип при нас да го поразпитаме, преди да се усети, че в щата ни има смъртно наказание и преди да се разскимти за адвокат. Ще разговарям с хората от Бюрото като се върнем, но отсега да им бъде ясно, заподозреният е наш!
Доминик отвори задната врата на арестантската кола и надникна вътре. Задържаният гледаше право пред себе си. При слабата светлина от лампичката на тавана Доминик видя, че дясното му око е насинено и подуто, а от дълбоката рама на скулата му се стича кръв. По врата му имаше ясни червени следи от стискане с пръсти. Вероятно се бе спънал, докато са го водили към колата. Доминик винаги се изненадваше колко несръчно се държат заподозрените при арест. Особено в Маями Бийч. Ръцете му бяха стегнати с белезници зад гърба.