Кървав сняг
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав сняг». Краткое содержание книги:
От Москва Джак се отправя по опасната следа, оставена от дипломати, престъпници и корумпирани политици. Задачата му допълнително се усложнява от двете му неочаквани спътнички — Аника, отцепил се руски служител на тайните служби, и Али, дъщерята на президента.
Превърнал се в част от един глобален пъзел, Джак се опитва с помощта на уникалния си ум да подреди парчетата на мозайката, които другите дори не забелязват. Докато се старае да осигури безопасността на двете млади жени и да разкрие истината за смъртта на сенатора, Джак осъзнава колко високо са стигнали корупцията и предателството в средите на американската и руската политическа класа.
Джак се зачуди точно в кой момент ситуацията бе излязла от контрол. Когато беше дочул разговора между Аника и Иван? Когато Иван дойде в бара при Аника? Когато разбра, че Иван и Милан са се вмъкнали в стаята на Аника? Всяка случка от миналата нощ беше като тънка стъклена плочка със свой собствен цвят, форма и структура — сами по себе си те бяха без особено значение, но събрани заедно, бяха довели до превръщането му в беглец на място, където го очакваше единствено неизвестност.
Самолетът докосна пистата с леко друсване. По това време Аника вече водеше втория си разговор, а Джак бе стигнал до мрачното заключение, че в момента е сам на вражеска територия заедно с дъщерята на президента и руска агентка на тайните служби, която едва познаваше. В същото време убийците на ФСБ и групировката само чакаха от тях да си подадат носовете на погрешното място.
Мъжът, който се качи на борда, беше строен и ходеше с наперената походка на човек с положение. Казваше се Игор Кисин. Не беше човекът на Аника, както бе очаквал Джак, а негов пратеник — по-младо негово копие, упълномощено да вземе парите на Джак за услугата, обещана на Аника.
Той хвърли поглед на Али и за момент Джак се ужаси, че я е разпознал от снимките й в пресата след тържественото встъпване в длъжност на баща й. Но полупритворените очи на мъжа продължиха нататък и подминаха Джак, когото той не беше погледнал направо дори когато беше приел парите му. Изгарящите му черни очи бяха насочени единствено към Аника. Той сякаш я поглъщаше с поглед. Високите му скули и бадемовидните му очи загатваха за азиатския му произход. Кожата му беше тъмна, лъскава като коприна, устата и челюстта му имаха жесток и варварски вид. Джак спокойно можеше да си представи мъжа в ролята на казак, връхлитащ бягащите селяни, след като е подпалил нивите и къщите им.
— Трябва да тръгваме — каза Аника, след като Джак предаде парите.
Али тъкмо обличаше палтото си, когато Игор нареди:
— Почакайте!
Имаше дълбок и дрезгав глас, който отекна в кабината като планинска гръмотевица.
Всички обърнаха погледи към него.
— Има още въпроси за решаване.
— Какви въпроси? — попита Джак.
Игор продължаваше да гледа Аника и когато заговори беше ясно, че се обръща към нея.
— Административни въпроси.
— С Дмитрий имаме уговорка — спокойно, но твърдо рече Аника. — Сделката беше приключена и той получи каквото искаше.
— Той да — отвърна Игор, — но не и аз.
— Няма да ви дам повече пари — заяви Джак и се готвеше да добави още нещо, но вдигнатата ръка на Аника го спря.
— Игор не иска пари — каза тя. — Нали?
Игор продължи безсрамно да оглежда лицето й.
— Като стана въпрос за получаване…
Джак пристъпи между тях и каза:
— Няма да позволя…
— Спри! — обърна се Аника към него. — Спри веднага!
Макар че гласът й беше съвсем тих, в него се долавяше ясната, стоманена нотка на заповед.
— Аника…
Тя му се усмихна печално и когато минаваше покрай него, сложи за миг ръка върху едната му буза. Докосването й сякаш го изгори и беляза по някакъв странен начин.
— Наистина си доста сладък — рече тя и когато хвана ръката на Игор, продължаваше да гледа към Джак. — Остани тук, разбра ли? Остани тук с момичето! Когато се върнем, всичко ще бъде наред.
След това тя поведе Игор по пътеката към задната част на самолета, където те се скриха в тоалетната.
Али застана до него. Изглеждаше чорлава и по-малка от обикновено, сякаш нещастието я беше променило или някак бе смалило присъствието й. Очите й бяха зачервени от плач и под тях вече се бяха настанили тъмни полукръгове. Тя вдигна поглед към него.
— Джак, нали няма да й позволиш да се чука с тая противна гад.
— Това е Русия. Не мога да се намеся.
— Господи! — възкликна Али. — Нима вярваш на тая смахната кучка?
7.
Киев, 6 април
Първото, което видяха от Киев на трепкащата синьо-златна светлина на утрото, бяха широки булеварди, обширни кръгли площади и монументални сгради с дорийски колони или увенчани със синьо-зелени куполи. Златни кубета блестяха под първите лъчи на зората и се издигаха над града, разпрострял се по бреговете на широката синьо-лилава река Днепър. Уличните лампи още светеха. Наскоро беше валял дъжд и паветата изглеждаха гладки и блестящи като змийска кожа.