Мисти

— Кога ще дойдете? — Почти се надявах, че с това ще е свършено, преди да се върна на училище през септември.

— Към края на ноември — каза Тарин. — Тъй като ще бъде след изпитите ви, момчета, както и след този на Алекс, ще трябва да попитате родителите си дали можете да останете седмица или две. Можем да разширим пътуването и до други места. Ще бъде истински срам да отидем до Европа и да не разгледаме.

В ума ми се блъскаха различни мисли. Нямаше да мога да избягам, тъй като щеше да бъде средата на срока.

— В такъв случай трябва да си вземете дъждобрани и топли дрехи.

— Ти ходиш на училище в Кеймбридж, нали, Мисти?

„Благодаря ти, че отбеляза това, Тарин"

— Да. Но съществува вероятността да сте в другия край на града.

— О, не! — каза Уриел и ми намигна. — Ще бъдеш доволна да узнаеш, че ще бъдем на прага ти. Училището ти е едно от местата, където ще се проведат състезания, тъй като отборът му е шампионът на Англия. Изненадан съм, че не знаеш.

— Точно така. Трябва да съм пропуснала това. — Което всъщност не бе изненадващо, тъй като аз и отборът по дебати се движехме в съвсем различни кръгове и като към това се добави и фактът, че се криех през последните няколко дни заради инцидента с Шон... Значи, ето какво бе правил Уриел през последните няколко седмици, през които не го бях виждала. Бях предположила, че прекарва страхотно времето си с Тарин, но не. Беше се посветил на това да обърка есента ми.

— Можеш да ни разведеш из града. — Идеята за пътуването до Европа наистина се беше харесала на Хюго.

— Ще бъда... — Не можех да кажа „щастлива“. — Нямам нищо против.

— Страхотно! — Хюго разтвори ръце, за да обхване гледката пред нас. — Може ли Кеймбридж да победи това?

— Има своите красиви местенца — казах предано. Тъй като Кеймбридж е разположен в онази част на Англия, която е равна като палачинка, нищо там не можеше да се сравни с планината Тейбъл, но нямаше да го призная. — Колежите са истинско зрелище. Не можеш да помръднеш, без да попаднеш на известен мъртвец. Нютон, Дарвин, момчетата от изследванията на ДНК, Крик и Уотсън.

— Ако искаме да бъдем точни, не всички те са мъртви — каза Алекс

сухо.

— Алекс, ти ще кандидатстваш в „Тринити“, нали? — попита Хюго.

— Да, в списъка ми е. — Не бях изненадана, Алекс не изглеждаше така доволен от новината за пътуването до Англия като останалите.

Тарин стисна ръката му.

— Помислих, че можем да уредим интервюто ти, докато сме там, Алекс. Датите са пресметнати добре.

— Планът изглежда добър. И така, време ли е да хапнем? — Алекс сложи край на разговора, тръгвайки към ресторанта.

Компанията ни бе настанена на дългата маса до панорамния прозорец, така че двамата с Алекс можахме да изберем столове в срещуположните краища. И двамата въздъхнахме от облекчение и се хранехме в мир. Аз си поръчах градинарски бургер — сочен, пълен с гъби, които минаваха за месо, но със също толкова превъзходен вкус. Бях напълно щастлива с компанията, от едната ми страна беше Уриел, а от другата — Майкъл. Хюго и Фил седяха срещу мен. Това направи избора на