Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Погледът на Шай се спря на последните членове на тази весела компания, небрежно, сякаш те въобще не бяха там. Само дето бяха. Трима, прегърбени над масата. Имаха вид на хора от Съюза, доколкото бе възможно да се прецени нечий произход след няколко сезона в прахоляка на Близка страна. Двама от тях бяха млади. Единият, с чорлава рижа коса, мърдаше неспокойно, сякаш му беше влязла муха под ризата. Другият имаше красиво лице, доколкото можеше да прецени по профила му Шай, и носеше палто от каракул, препасано с хубав, покрит с метални капси колан. Третият беше по-възрастен, с брада и износен цилиндър на главата, килнат небрежно на една страна - явно се мислеше за голяма работа.
Той имаше меч - Шай видя медния връх на ножницата му да се подава през цепката на палтото му. Красавецът имаше секира и дълъг нож, препасани в колана, а до тях висеше намотано въже. Рижият седеше с гръб към нея, но можеше да се досети, че и той има едно-две остриета по себе си.
Не можеше да повярва колко обикновени изглеждаха тримата. Обикновени и невзрачни като хилядите други скитници, които й бяха минали пред очите в Скуеърдийл. Красавецът пъхна палец в префърцунения си колан и провеси пръсти непринудено, както прави човек, подпрял се на бара след дълга езда. Само дето неговата беше минала през изгорената й ферма, опустошените й мечти и беше отнесла със себе си брат й и сестра й към незнайни мрачни места.
Шай стисна зъби и тръгна през стаята. Придържаше се към сенките покрай стената, не се криеше, но гледаше да не се набива на очи. Което не се оказа никакъв проблем - Лам, противно на обичайното му поведение, правеше именно това. Беше се настанил пред далечния край на бара, подпрял едри юмруци на напуканото дърво.
- С хубаво време ни посрещате тука. - Лам свали шапка и взе да я изтръсква от дъжда така, че всеки, който поне малко го бе грижа какво става наоколо, извърна поглед. Само старата жена дух проследи с хлътналите си очи Шай, докато се прокрадваше покрай стената, но явно не се впечатли от видяното.
- Леко дъждовно, а? - отвърна съдържателят на пивницата.
- Ако дъждът се усили още малко, ще трябва да опънеш въже през улицата, за да прекарваш хората със сал до вратата си.
- Не бих отказал клиентела, от която да падне малко печалба - каза съдържателят и огледа вкиснато гостите в пивницата. - Чувам, напоследък през Близка страна се изсипва бая народ, ама нещо не се тълпят насам. За пиене ли си дошъл?
Лам свали ръкавиците си и ги метна небрежно на бара:
- Ще пия една бира.
Съдържателят се пресегна за едно тенекиено канче, добре излъскано от кърпата.
- Не тая. - Лам посочи към една голяма стара и прашасала глинена халба на най-горния рафт. - Предпочитам нещо, дето тежи в ръцете.
- За чаши или за жени говорим? - попита съдържателят, докато се пресягаше да я свали.
- А защо не и за двете. - Лам се беше нахилил до уши. Как можеше да се смее точно сега? Погледът на Шай се стрелна към тримата, надвесени над чашите им.