Изумрудената буря

— Ти също, Грейди — обърна се към въпросния Уайът.

Морякът го погледна подозрително, сетне се приведе напред и тихо попита:

— Защо искаш да ме разкараш, Деминтал?

— Защото ми писна да ти гледам грозната физиономия, ето защо.

— Глупости! — просъска морякът. — Искате да сте насаме, за да си говорите за… Знаеш какво, нали? И двамата сте в кюпа, също и оня Ройс. И колко още, Уайът? Има ли място за още един? Доста ме бива в бой.

— Млъкни, Грейди — каза му Уайът. — За такива приказки може да увиснеш.

— Добре, добре — Грейди вдигна ръце. — Просто те уведомявам, туй е всичко.

Той се изправи, поемайки към хамака си, като няколко пъти се обърна през рамо. Сетне се изгуби сред гората люлеещи се мъже.

— За какво беше всичко това? — Ейдриън посочи с палец отдалечаващата се фигура.

— Не зная — отвърна Уайът. — На борда на всеки кораб винаги се намира по един моряк, който замисля бунт. Изглежда Грейди е нашият. Откакто е тук, не спира да мисли, че има някакъв заговор. Най-вече защото самият той иска да има. Не се погажда със старшинството — кормчията събра разхвърляните карти. — Каква е вашата история?

— В смисъл? — попита Ейдриън.

— Защо сте тук с Ройс? Рискувах кожата си, довеждайки ви на борда. Искам да зная за какво.

— Мислех, че го стори, за да си изплатиш дълга.

— Така е, ала все още съм любопитен за какво ви беше точно „Бурята“.

— Търсехме по-безопасна работа и решихме, че мореплаването е добра идея.

Изражението на Уайът показа, че не е останал убеден.

— На мисия сме, но не мога да ти кажа повече от това.

— Свързана ли е с тайния товар?

Ейдриън премигна:

— Възможно е. Какво представлява тайният товар?

— Оръжия. Стоманени мечове, тежки щитове, имперски арбалети, броня — достатъчно за екипирането на цяла армия. Натоварено бе в последната минута, натоварено среднощ, точно преди да отплаваме.

— Интересно — замисли се Ейдриън. — Някаква представа накъде сме се отправили?

— Не, но това е напълно в реда на нещата. Капитаните предпочитат да запазват тази информация за себе си. Капитан Сиуард не споделя дори с мен — а аз съм кормчията.

— Не беше ли щурман?

— Предполагам си служил във войската, нали?

— В повече от една. Интендантът отговаря за снабдяването.

— Но в морето насочва кораба. Както споменах, капитанът не е казал дори на мен каква е целта на пътуването ни.

Уайът размеси разсеяно картите.

— Значи нито знаете къде отива корабът, нито за товара. Тази мисия май не е била придружена от много подробности.

— Ами ти? — Ейдриън премина в настъпление. — Ти какво правиш тук?

— Бих могъл да река, че си изкарвам прехраната. При мен не би прозвучало подозрително. Но истината е, че диря отговори.