Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
До този момент имаше късмет. Тъй като това бе първият ден в открито море, готвенето се бе свело до раздаването на прясната храна от пристанището: плодове, хляб и осолено месо — без да е нужно да се обработват допълнително. Съответно уменията на Ейдриън оставаха неизпитани, ала времето изтичаше. Естествено, знаеше как да готви. С години бе приготвял храна, използвайки единствено лагерен огън, но гозбите бяха предназначени за него и Ройс. Не знаеше как се готви за цял екипаж. Нуждата да открие какво точно се очаква от него го караше да се мотае, надявайки се да намери Уайът.
— Сега принцесата на Меленгар управлява там — чу да казва някакъв младок.
Не изглеждаше на повече от шестнадесет. Имаше тънки мустачки, почернели от слънцето лунички и къдрава коса, подстригана на паница с изключение на малка опашка, която бе привързал с черен ремък. Седеше с Уайът, Грейди и още неколцина край люлееща се маса, осветявана от прикрепена към медна чинийка свещ. Играеха карти и гигантските им сенки още повече допринесоха за объркването на Ейдриън.
— Тя не управлява Ратибор. Тя е кмет — поправи го Уайът, поставяйки карта на купа пред себе си.
— Каква е разликата?
— Била е избрана, момче.
— Какво означава това? — попита младокът, чудейки се коя карта да избере. Притискаше ги тъй близо до гърдите си, че той самият едва можеше да ги види.
— Че не е завзела властта. Хората я помолиха да застане начело.
— Но все още може да екзекутира, нали?
— Предполагам.
— На мен това ми звучи като владетел.
С широка усмивка хлапето положи на масата карта. Очевидно смяташе, че е направило изненадващо добър ход.
— На мен пък ми се струва, че ратиборци са безумно тъпи — грубо рече Грейди. Изражението му показваше раздразнеността от картата на хлапето. — Едва се измъкнаха от ярема и вече молят за друг.
— Грейди! — рече моряк, привързал косите си с бяла кърпа. — Аз съм от Ратибор, тъпако!
— Именно! Благодаря за демонстрацията, Бърни — отвърна Грейди, плясвайки картата си толкова силно, че неколцина от спящите наоколо моряци изръмжаха. Грейди сам се изсмя на шегата си, останалите по масата също се разкикотиха добродушно — с изключение на Бърни.
— Ейдриън! — Уайът приветства новия готвач, който се приближаваше към тях с клатушкане. — Тъкмо обсъждахме неща от сушата. Повечето от тези дяволи не са стъпвали на брега над година, така че им разправяхме за войната.
— Което беше забележително, като се има предвид, че дори не знаехме за нея — рече Грейди, преструвайки се на възмутен.
— Че нали корабът беше на пристанището — рече Ейдриън. — Човек би си помислил…
— Това нищо не значи — рече един от мъжете. Компенсираше многото си години с малко зъби и коса. Той бе най-възрастният на масата, а вероятно и в целия кораб. Сребърна обица проблясваше на светлината, на рамото си имаше татуирана русалка. Той също носеше бяла кърпа на главата си. — Повечето от хората тук са отвлечени. Капитанът би бил луд да ги пусне на сушата. Екипажът щеше да се сведе само до него и Бишъп!
Това предизвика нов пристъп на смях — и още недоволно сумтене от опитващите се да спят.
— Не изглеждаш добре — отбеляза Уайът.
Ейдриън измъчено поклати глава:
— От доста време не се бях качвал на кораб. „Бурята“ винаги ли се клати толкова?
— Моля? — Уайът го погледна, сетне се изсмя. — Толкова? Та това е нищо. След ден-два няма да ти прави впечатление — гледайки как следващият по ред полага карта, продължи. — Още сме в пролива. Чакай само да излезем в открито море. По-добре седни, потиш се.
Ейдриън докосна лицето си и почувства капките.
— Странно, на мен пък ми е студено.
— Седни — рече Уайът. — По, отстъпи му.
— Защо пък аз? — рече младокът, обиден.
— Защото аз така казвам — изражението на По ясно показа, че това не е достатъчна причина да се лиши от мястото си. — И защото съм кормчия, а ти си моряк, но най-вече — защото мистър Бишъп те назначи за помощник на готвача.
— Наистина ли? — запита По и премигна. На лицето му се появи усмивка.
— Поздравления — рече Уайът. — Сега направи добро впечатление на шефа си и вдигни дяволския си задник!
Момчето бързо се надигна и се престори, че почиства пейката с четка.