Джейк Ренсъм и Кралят на черепите
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Джейк Ренсъм #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и Кралят на черепите». Краткое содержание книги:
Джейк погледна Кейди с надежда. Дори от това разстояние драконът изглеждаше напълно идентичен с артефакта, изложен в Британския музей. Пирамидата със сигурност щеше да им подскаже как да се върнат у дома.
Марика трябва да бе прочела копнежа, изписан на лицето му, защото поклати предупредително глава:
— Забранено е да се ходи там. Само тримата магистри на алхимията имат право да влизат в храма и да виждат кристалното сърце на Кукулкан.
Джейк долови копнежа в гласа на момичето, което допълнително разпали любопитството му.
Кристалното сърце на Кукулкан? Какво ли е това?
Херонид изсумтя недоволно.
— Престани, Марика. Вече те предупредих. Не разговаряй с шпионите.
— Те не са шпиони! — отново настоя тя.
Кейди се изкашля. Силно. Всички погледи мигом се насочиха към нея. Дори двата динозавъра-джуджета извиха дългите си вратове към нея.
Джейк се намръщи. Как сестра му успяваше да го направи?
Кейди постави юмрук на хълбока си. Първоначалният ѝ шок бе преминал в раздразнение. Помаха с шапка пред лицето си, подобно на ветрило, сетне махна с ръка към групата.
— Нищо не разбирам! Толкова сте странни! Как така всички говорите английски?
Херонид наклони глава и я измери с поглед.
— Ин-глиски? Това ли е езикът, който се говори във вашата страна?
Тя кимна.
— Разбира се. Нали и вие го говорите?
— Не, ние говорим на общия език. Както и вие, между впрочем.
Кейди допря пръсти до устните си, изглеждаше объркана.
— Общият език? — попита Джейк.
— Това е дар на боговете от храма — обясни Херонид и посочи с меча към пирамидата, нарушавайки собствената си заповед относно разговорите с шпионите.
Марика им обясни по-подробно.
— Същото защитно поле, създадено от храма на Кукулкан, което закриля нашата долина, осигурява и всеобщ език за всички изгубени племена. За да може съседите да се разбират помежду си. За да живеят в мир и хармония.
Джейк отново погледна каменния дракон. Обяснението му прозвуча така, все едно драконът бе някакъв универсален преводач.
— Не сме забравили обаче езиците на собствените си племена — обясни Херонид и изпъчи бронзовия си нагръдник. — Можем да го говорим, но ни е нужна повече концентрация.
За да илюстрира думите си, Херонид избълва няколко ядни думи, насочени към Пиндор. Пиндор се изчерви, а Марика настръхна. Явно разбираше латински.
— Пиндор не е страхливец! Той е хиляда пъти посмел от теб!
Единственият отговор, който получи от Херонид, бе презрителен кикот.
Маянското момиче посочи пътя, по който бяха дошли.
— Май си мислиш, че сме ходили само до Рухналата порта? Двамата с Пиндор бяхме отвъд нея.
Пиндор се вцепени.
— Мари!
— Отидохме в джунглите, за да откраднем яйце на гръмогущер!
Очите на Херонид се облещиха от удивление и той насочи цялото си внимание към по-малкия си брат.
— Ходили сте оттатък Рухналата порта?
— Херон… — Пинтор заекна за миг, явно търсеше подходящите думи. — Трябваше да опитам, защото…
Херонид прекъсна по-нататъшните му обяснение с едно махване с меча.
— Когато татко научи това, ще бъдеш заключен в стаята си чак до следващото пълнолуние! И с пълно право!
Пиндор изгледа Марика и поклати тъжно глава.
Марика трепна и прошепна:
— Съжалявам!
Ускориха крачка и скоро се озоваха пред градските порти. Крепостната стена се издигаше на височината на двуетажна сграда. Тежката желязна врата бе отворена.
Херонид изтича напред и обясни нещо на стража, който се подпираше на копието си. Джейк не можеше да чуе какво казва, но видя, че Херонид сочи с ръка към него и Кейди.
Стражът се изправи. Облещи очи при вида на непознатите. Най-накрая кимна, направи крачка назад и махна с ръка. Миг по-късно се показаха два огромни звяра.
Джейк разпозна вида им. Othnielia, наричани още отиси.
Всеки от двукраките зверове носеше на гърба си войник с лека броня, която блестеше на слънцето. Единият ездач се приведе от седлото и размени няколко думи с Херонид, който кимна и се върна тичешком.
— Да вървим! — нареди той с грейнало от вълнение лице.
Водена от чудовищния ескорт, групичката им мина през портата и навлезе в самия град. Джейк нямаше представа какво да очаква, но Калипсос се оказа толкова хаотичен, колкото и колоритен.