За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
Накрая разбрах, че нямам избор. Посочих Джени и санитарят внимателно я огледа, преди да я издърпа от тунела. Опипваше я с такова сладострастие, че се зарадвах на необичайната припряност на лекарите тази вечер.
Един от тях ни пресрещна на път за операционната и с жест, издаващ нетърпението му, ни подкани да побързаме. Опитах се да кажа скришом нещо на Джени, когато вратата се затваряше, и после се върнах по коридора със свити юмруци.
Минах покрай Ратчет. Дроидът, както обикновено в такива моменти, чакаше пред залата, в случай че след операцията има специални инструкции. Бяхме свикнали да разменяме по някоя реплика в тези ситуации, повече изразявайки безпомощността си, но онзи ден не си казахме нищо. Никой от двама ни не беше в настроение.
Върнах се в контролната зала, налях си уиски и зачаках новините — можеха да бъдат само лоши. През тези последни за мен минути във Фермата мозъкът ми обработваше алтернативите, а съзнанието ми рисуваше онези части, които можеха да вземат от Джени, без да я обезобразят до неузнаваемост. Става от пръст, може би. Сухожилие от по-маловажно място. „Само не очите — молех се в душата си, — те са толкова красиви!“
И изведнъж се разнесоха викове и звук от някакъв удар. Секунди по-късно дроидът медик изхвръкна през вратата на операционната в контролната зала и изскочи навън, без да ме погледне. Проследих го озадачено и инстинктивно се затичах натам. Когато стигнах до завоя, видях Ратчет да се носи на пълен ход по коридора към мен, влачейки Джени, която изглеждаше замаяна и ужасена. Вратата на операционната беше заключена и чух лекарите да блъскат по нея отвътре. Джени се спъна и залитна към мен, така че я подхванах.
— Какво стана? — попитах аз.
— Проговори — обясни ми Ратчет.
Джени страхливо се дръпна от мен. Опитах се да смекча изражението си и дори се усмихнах. Едва ли съм изглеждал много убедително.
— Вината не е нейна — бързо допълни Ратчет. Близначката на Джени била пострадала при пожар и имала поражения на вътрешните органи в добавка към обгарянията от трета степен, обхващащи осемдесет и пет процента от тялото ѝ. Джени нямало да преживее подобна операция. Щели да я използват на един път, да я… одерат и изкормят. Хирурзите набързо обсъдили как да го направят, а Джени, пристегната на масата, ги слушала. Те нито за миг не допускали, че е в състояние да разбере ако не подробностите, поне същността на онова, което си казвали. Операциите върху резервни никога не се правят под упойка и когато главният хирург се навел над нея, за да ѝ инжектира мускулен парализатор, Джени позволила на две думи да се изплъзнат през устните ѝ:
— Моля — казала тя. — Недейте!
Две къси думи, само дето не трябвало да е в състояние да говори. Ратчет — той подслушвал зад вратата — моментално нахълтал вътре, блъснал хирурга, сграбчил Джени и побягнал.
Също като мен разбирал отлично, че това е краят.
— Джек — проговори неочаквано дроидът и когато се обърнах, видях санитаря да тича към нас с пушка помпа в ръце. Дръпнах Джени и Ратчет в другия коридор. — Какво ще правим?
— Това — отговорих аз, изчаках секунда и излязох точно пред приближаващия се санитар. Той вдигна пушката, а аз го ударих в брадичката и главата му отскочи. Без да се бавя, нанесох втори удар в гърлото, сложих ръце върху раменете му и рязко вдигнах коляно. Носът му се счупи, той изпъшка и започна да се свлича към пода в безсъзнание. Преди да падне съвсем, улучих тила му с мощен ритник, който пречупи врата му.
Обърнах с крак тялото и издърпах пушката от още потрепващите ръце. Пресегнах се, изтеглих пистолета му от кобура и го пъхнах в колана си.
— Погрижи се да не излизат — наредих на Ратчет и за да не стане грешка, посочих вратата на операционната. Дроидът и резервната ме гледаха изумени. Избегнах погледите им и хванах Джени за ръката. „Милият чичо Джек разкрива истинските си умения“ — стрелна се през главата ми. Изпитвах чувство на безнадеждност.
За миг Джени се опита да ми се противопостави, после се отказа и се остави да я влача след себе си. Изтичахме до тунелите, където раздрусах Дейвид и Суедж, колкото да ги накарам да дойдат на себе си, след което ги избутах през контролната зала. Влязох в стаичката, където беше леглото ми, сграбчих дрехите, които ми попаднаха, хвърлих ги на резервните и им изкрещях веднага да се обличат. И докато те навличаха кой каквото докопа, откъм операционната се разнесоха първите изстрели. Явно поне един от хирурзите бе дошъл въоръжен и сега използваше оръжието си, за да разбият заключената врата. Лекарите на „СейфтиНет“ не са от онези любезни хора в бели престилки. Тяхното минало е доста разнообразно и поне някои от тях са бивши Светлооки. Резервните обърнаха глави към пукота. Лицата им бяха пребледнели, очите — широко отворени от пълното неразбиране. Направих им знак да побързат.