Франки Фърбо

От всичко на света Франки най-много желаеше да прави тези неща. Всяка нощ слушаше, но не можеше да разбере нищо. Усилено се замисли по въпроса. Копнееше да притежава една от кутиите, затова реши да се снабди с една от тях. По характер още бе лисица и дори не му хрумна, че това е кражба. За лисиците кражбата е нещо обичайно както разговорите за теб и мен.

На следващата нощ Франки отмъкна една от малките кутии. Оказа се, че това е детска книжка, която разказваше за животните във фермата. На сутринта, разположил се в стаята за мислене, той запрелиства страниците и заразглежда картинките. Това бе някаква магия. Виждаше умалени животни, които познаваше като кокошките или кравата, само че тези бяха плоски. Щом обърнеше страницата, кокошката или кравата изчезваше. Имаше и картинка на фермер и неговата къща. Франки разгледа картинките внимателно.

Постави лапата си върху книгата и отвори уста, но от нея не излезе нито въпрос, нито отговор. Не разбираше къде греши и защо не може да накара картинките да говорят, както правеше фермерът.

Прекара целия ден в изучаване на книжката и в опити да зададе въпроси или да получи отговори, но не постигна нищо. Беше убеден, че това е свързано с малките черни знаци около картинките. Прокара лапите си върху знаците и дори се опита да ги оближе, както майка му бе сторила с камъчетата, но напразно.

През нощта остави книгата на мястото, откъдето я бе взел. Истинско чудо беше, че една лисица бе способна на подобна постъпка. Лисиците никога не връщат откраднатото. Франки определено бе необикновена лисица.