Франки Фърбо

Около час по-късно се появи първият щастлив ловец. За съжаление беше захапал пиле в устата си. Франки махна камъче от купчината, за да покаже, че една лисица се е върнала. Погледна майка си и провери дали разбира какво прави синът й. Но тя бе застанала нащрек и дългият й нос потръпваше във въздуха. Преди Франки да помръдне, тя се втурна надолу по хълма към фермата! Лисичето изръмжа и се опита да я настигне, но майка му бе прекалено бърза. Той постави още едно камъче в купчината — за майка му.

Стоя в очакване цяла нощ. Още шест лисици се върнаха, но тя не беше сред тях. Попита всички, които минаха покрай него дали са я видели, но никоя лисица не искаше да признае, че има и такива, които не се връщат. Избягваха тази тема.

Ето как Франки остана кръгъл сирак. Бе изгубил баща си още преди раждането си. Или някой фермер го бе убил или пък просто бе забравил, че има син и съпруга. Лисиците имат слаба памет.

Следващият ден бе доста тежък за Франки. Братята и сестрите му изобщо не се сетиха за майка си. Ловуваха, криеха се, играеха си с другите лисици. Франки не губеше надежда, че майка му ще се върне, но това не стана. Накрая се примири, че никога няма да я види, защото вероятно е била убита от някой селянин.

Реши, че вече не може да живее сред лисиците; животът му сред тях бе изпълнен с тъга. Приятелите, братята и сестрите му убиваха, защото бяха много глупави и той знаеше, че не може да им помогне. Положи толкова усилия с майка си, а виж какво се случи.

Една сутрин преди зазоряване Франки напусна хълма, заобиколи отдалеч птицефермата и се изкачи на друг хълм, обрасъл с гъста гора. Навлезе дълбоко в нея, докато откри дърво с голям кух ствол. Влезе в хралупата, огледа я и реши да си построи къща. Вече не искаше да живее във влажната земя; там бе мокро и тъмно. Представа си нямаше как ще се устрои, но бе твърдо решил да заживее в някое дърво високо над земята. Това щеше да бъде едно ново начало.