Чуждо влияние

— Е? — пита Саманта, когато Реджина се връща.

— Готово — отвръща тя.

Но въпреки напластения по лицето й фондьотен си личи, че е пребледняла. Пробожда ме остро чувство на вина, но си напомням, че не го правя само заради момичетата, които Скоч вече е наранил, но и заради Реджина и всички останали, които биха могли да пострадат в бъдеще.

— Готово, значи — повтаря Саманта и вдига ръка. Не реагирам веднага, но после плясвам дланта й със своята.

След училище взимам раницата си от шкафчето и тръгвам да търся Ролинс. Още не съм решила дали да му казвам за намеренията ни. Довечера е на работа в радиото и не искам цяла вечер да се тревожи за мен, точно когато трябва да е най-съсредоточен. Сигурна съм, че ако му кажа, ще се опита да ме спре, ще каже, че е твърде опасно или нещо такова. Най-добре да изчакам всичко да приключи, да се прибера у дома. Тогава ще можем хубавичко да се посмеем.

Виждам Ролинс в далечината и забавям крачка. С Ана е. Направо ме боли, като ги гледам как се привеждат един към друг и се смеят. Тя се пресяга и го докосва по ръката, отмята великолепната си черна коса. Той се навежда, прошепва нещо в ухото й и тя избухва в буен смях, а пищният й бюст се разклаща под възтясната блуза.

Призлява ми.

Преди някой от двамата да вдигне поглед към мен, се обръщам и поемам с бърза крачка в обратната посока.

Горе-долу час преди срещата на Реджина със Скоч съм в стаята си и навличам една черна тениска. Обула съм черен клин и съм приготвила черна вълнена шапка, която да нахлузя върху русата си коса, така че никой да не ме види в тъмното.

— Така, какъв беше планът? — карам Мати да изрецитира всичко, нищо че вече няколко пъти сме преговорили и последната подробност.

— Ще кажа на татко, че не се чувстваш добре и си си легнала. — Тя хвърля скептичен поглед към завивките на леглото, нагласени, сякаш отдолу някой спи. — Съжалявам, Вий, ама ако влезе в стаята, работата ни е спукана. Изобщо няма да се върже.

— Тогава не го пускай да влиза — казвам. — Трябва да се върже.

Тя се намръщва.

— Искам да дойда с теб. Моята част е тъпа.

— Виж — казвам. — Веднага щом се върна, ще ти разкажа всичко най-подробно. Все едно си била с мен.

Тя скръства ръце и тропва с крак.

— Хей. Искаш ли с Ролинс да дойдем на кино с теб и Ръс, или не? Знаеш, че ако не дойдем, татко няма да те пусне.

Мати ме гледа сърдито.

— Това е подло.

— Хайде де. Трябваш ми тук.

Тя въздъхва и накрая се предава.

— Добре де, добре. Само гледай да не закъсняваш много.

Прегръщам я набързо.

— Благодаря, Мат. Така, значи знаеш какво да правиш.

Мати грабва домашното си по математика и отваря вратата на спалнята. Тръгвам след нея надолу. Завива надясно към хола, където баща ми и Лидия гледат телевизия. Чувам я как го пита дали може да й помогне с едно свръхтрудно уравнение и се възползвам от момента да се измъкна през входната врата.