Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Петрович-сан - каза Ошикора и се поклони.
Петрович също се поклони.
- Погрижих се за нещата, както пожелахте. Контраофертата за петстотин хиляди евро е в сила. Предвиждам, че ще сте в безопасност дори от самия Марченко. - Той изглеждаше изключително горд от себе си, че бе направил сечено на стария съперник.
- Благодаря ви, Ошикора-сан. Предполагам, че пътищата ни няма да се пресекат повече - и си позволи полуусмивка. - Наистина се надявам, че няма да се случи. Предпочитам си спокойния животец.
- И по-странни неща са се случвали. Ако се окаже, че животът ви не е толкова тих и спокоен, колкото ви се иска, ще наредя на хората си да са на ваше разположение, както вие бяхте за дъщеря ми. Обадите ли се, веднага ще дойдат. - Ошикора се загледа умислено в шараните, които се въртяха в кръгове под краката му.
Той бръкна в джоба си и извади няколко кубчета пресована храна за рибки. Пусна ги във водата и рибките се сбиха за честта да хапнат от нея.
- Също така ви благодаря, че ми показахте тази градина и вашия проект с квантовия компютър. Не знаех, че те изобщо съществуват в частни ръце. Но и аз да бях, бих имал благоразумието да не го разтръбявам.
- Разбираме се много добре, Петрович-сан. Елате, ще ви заведа при Хиджо, който ще ви изпрати.
Докато вървяха, Петрович се обърна назад и погледна към Соренсън, който стоеше до храма, юмруците му съвсем явно ту се свиваха, ту се отпускаха.
- Мисля, че трябваше да му кажете.
- Да му кажай А, да. На Соренсън. Смятате ли, че съм му провалил живота ?
- Мисля, че можехте поне да му дадете право на избор.
- Не си хабете симпатиите за него - каза Ошикора. - На вид е, както биха го нарекли янките, селяндур, но има минало, което успява да скрие дори от своите служби за национална сигурност и от самия себе си. Предполагам обаче, че съм открил тайната му. А освен това самият факт, че е свързан с мен, ще му създаде проблеми, когато си свърши работата тук и се опита да се прибере. Добре че не подозира нищо. Ще е неприятна изненада за него.
Петрович кимна и някак успя да се сдържи да не изпсува гласно.
Ошикора уж не забеляза внезапното пребледняване на Петрович и продължи:
- Една моя дума и той може да загуби гражданството си, фирмата, собствеността си. Да остане безотечественик, бежанец, каквито бяхме ние някога. Към вас ще се отнеса с чест. След начина, по който американците се отнесоха към моите сънародници, нямам никакви угризения на съвестта да експлоатирам безпощадно когото и да било от тях.
- Да, ами...
Пак бяха при асансьорите. Хиджо стоеше все така неподвижно, както го бяха оставили.
- Благодаря ви отново и сбогом.
- Довиждане, Петрович-сан. Желая ви късмет и успех в учението. Тайните на вселената ни се изплъзват, но навярно вие сте човекът, който ще ги улови. - Ошикора се обърна към Хиджо, който се поклони ниско: - Петрович-сан си тръгва. Ако обичащ погрижи се да се прибере у дома непокътнат.
С последен поглед Петрович зърна усмихнатото лице на Ошикора, ограничено в тесния процеп между затварящите се врати на асансьора.
Хиджо го отведе обратно през морето от японски лица до фоайето, но не го остави там. Минаха през странична врата и надолу по спирална рампа до подземна складова база. Остро бяло осветление се включи автоматично и грейна над бетонно помещение с колони. Там кротко ги чакаше кола.
Беше голяма и черна, клекнала ниско до земята. Стъклата й бяха затъмнени. Петрович тъкмо се чудеше дали има някой в нея - дали не е изцяло роботизирана, - когато задната врата се отвори с приплъзване, задействана електронно, и лампата вътре светна.
- Заповядайте, Петрович-сан - Хиджо направи знак към отворената врата и Петрович се качи в колата.
Не беше познал. Имаше шофьор и друг на предната седалка до него. Самият Хиджо се качи до Петрович и потупа водача по рамото.
- Не знаех, че ще дойдете с мен - каза Петрович.
Нямаше търпение да се махне; не вярваше Соренсън да си държи устата затворена.
Хиджо придърпа предпазния колан пред тялото си и го закопча.
- Работодателят ми ще бъде много недоволен, ако нещо ви се случи, докато сте поверен на нашите грижи - обясни той.
- Значи се уредих с возене в бронирана кола - Петрович пое дълбоко въздух и последва примера на Хиджо с колана. - Това нещо ходи ли на юг от реката ?
Петрович едва усети кога се запали двигателят на колата и тя се плъзна с лекота напред към стоманената порта, която се измести нагоре. Тръгнаха по подземен път, който постепенно се издигна и се сля с друг. Петрович се завъртя на седалката си: виждаше основата на Ошикора Тауър зад себе си, но не и върха ?. Те свърнаха и дори тази гледка се изгуби.