Каменните убежища
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каменните убежища». Краткое содержание книги:
— Матаган — беше отговорът. — Матаган от Петата пещера на зеландониите.
— Знам, че се тревожиш за него — каза му синеокият мъж. — Раната му наистина е сериозна, но ще ти кажа едно — Матаган е голям късметлия, че Айла бе тук. Не мога да ти обещая със сигурност, но си мисля, че ще се оправи и отново ще може да ходи. Айла е много добър лечител. Бях ранен от пещерен лъв и щях да умра в степите на изтока, но тя ме намери, излекува раните ми и спаси живота ми. Ако някой може да спаси Матаган, това е тя.
Младият мъж въздъхна облекчено.
— Сега ми намери няколко копия, за да можем да отнесем братовчеда ти у дома — каза Джондалар. — Ще ни трябват поне четири.
Младежът се втурна да изпълни заръката му и не след дълго импровизираната носилка беше готова. Тъй като не се намираха много далеч от лагера, Айла и Джондалар тръгнаха пеш заедно с четиримата юноши, двама, от които понесоха ранения си другар, а Уини и Рейсър ги последваха.
Новината за произшествието се бе разпространила със светкавична бързина. Джохаран и още неколцина други мъже се завтекоха да ги посрещнат. Двама от тях веднага заеха местата на носачите на носилката и групата ускори крачката си.
— Мартона каза да извикат Първата и зеландони на Петата пещера — каза Джохаран. — Всички дони са в другия край на лагера на някаква среща. Къде да го занесем? — обърна се той към Айла.
— Трябва да сменя превръзките му и да сложа лапа на раната, за да не загнои — каза тя. — Мисля, че е най-добре да го занесем в шатрата на зеландони, защото искам Първата да го погледне.
— Това е добра идея — кимна вождът на Деветата пещера. — Най-вероятно ще стигнем там преди нея, но не вярвам тя да се забави много. Шаманката на Петата ще дойде по-бързо, но за съжаление не е много добра лечителка.
Когато стигнаха до шатрата обаче, ги чакаше изненада. Първата вече беше там и бяха приготвили място, където да положат ранения Матаган. След като го сложиха да легне, Айла и Джондалар разказаха какво се е случило, след което русокосата жена допълни:
— И двете кости са счупени, а прасецът бе огънат назад. Реших да наглася костта още там, докато младежът беше още в безсъзнание, преди кракът му да се подуе и да затрудни наместването. Мисля, че успях да се справя. По пътя за насам издаваше някакви звуци, което означава, че скоро ще се събуди. Болката обаче ще бъде ужасна.
— Очевидно е, че знаеш доста за тези неща, но трябва да ти задам няколко въпроса — каза Първата. — Предполагам, че си намествала счупени кости и преди. Така ли е? Джондалар отговори вместо нея:
— Една жена от шарамудоите — съпругата на вожда — беше паднала от една скала и счупи ръката си. Знахарят им бе умрял, те нямаха как да извикат друг, а костта бе започнала да зараства накриво, което беше доста болезнено. Наблюдавах как Айла я строши наново и я намести. Също така я гледах и докато оправяше лошо счупения крак на един мъж от Клана. Той бе скочил от една висока скала, за да защити жена си от неколцина млади лозадунайци, които нападаха жените от Клана. Умее да се справя със счупени кости и открити рани.
— Къде придоби тези знания, Айла? — поиска да узнае зеландони.
— Хората от Клана имат много здрави кости, но мъжете често ги чупят, докато ходят на лов. Те не хвърлят копията си по животните, а обикновено ги гонят, за да ги наръгат с оръжието си, или пък направо скачат върху тях. Понякога правят същото, което правеха и тези момчета — изтощават плячката до краен предел и се приближават на такова разстояние, че да могат да я намушкат с копията си. Това е много рисковано. Жените също чупят костите си, но не толкова често като мъжете. Първо Иза ми показа някои неща, а после, когато отидохме на летния събор на клановете, знахарките от другите кланове ме научиха как да намествам счупени кости и да изцерявам рани.
— Мисля, че този младеж е извадил голям късмет, задето си се оказала там, Айла — заключи Първата сред служителите на Майката. — Не всеки зеландони би знаел какво да прави със счупен крак. Сигурна съм, че зеландони на Петата пещера ще ти зададе някои въпроси, както и че майката на момчето ще иска да поговори с теб, но според мен си се справила много добре. Каква лапа смяташ да сложиш на раната?
— Изкопах някои коренчета по пътя за насам. Смятам да ги смачкам и да ги сваря, за да почистя раната, след което да добавя малко здравец, за да се съсири по-бързо кръвта. Има и едно коренче — нарича се зарасличе, — което е много добро за заздравяването на рани както отвътре, така и отвън. После ще използвам сок от невен, за да предотвратя загнояването — боя се, че момчето ще има нужда от това. Съжалявам, но не знам името му — каза Айла.