Каменните убежища

След като Айла освободи жената, зеландони отклони за миг очите си от нея. Когато я погледна отново, усещането за чудовищната сила, която я бе приклещила, бе изчезнало, а Айла се взираше в нея с всезнаеща усмивка. Детето в ръцете й помръдна, обезпокоено от нещо, и тя насочи вниманието си към него.

Първата сред служителите на Майката бе потресена, но бързо се овладя. Тя си тръгна, но в последния миг се обърна и погледна отново към Айла — но не с онзи непреклонен взор, с който изпитваше силата на волята на човека срещу нея, а с прям, откровен и преценяващ поглед.

— Кажи ми сега, че не си зеландони, Айла — промълви тихо.

Русокосата жена поруменя и се озърна колебливо, сякаш търсеше някаква възможност за бягство. Когато погледна отново към шаманката, Първата сред служителите на Майката излъчваше онази власт и надмощие, които винаги се свързваха с нея.

— Ще отида да кажа на Джондалар — въздъхна Айла и побърза да сведе очи към детето си.