Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Той каза, че искал да чака, където няма да пречи.
Мицухиро започна да се смее, докато колената му се затресоха. Почти веднага обаче той си върна сдържания вид и попита Такуан:
— Право в Таджима ли отивате, без да се връщате в Идзуми?
Свещеникът кимна.
— Заминавате ли? — попита Джотаро.
— Да, трябва възможно най-бързо да се прибера у дома.
— Защо?
— Току-що научих, че майка ми е в много тежко състояние.
— Вие имате майка ли?
Момчето не можеше да повярва на ушите си.
— Естествено.
— Кога ще се върнете?
— Това зависи от здравето на майка ми.
— Какво… какво ще правя аз тук без вас? — възропта Джотаро. — Да не би това да значи, че няма да ви видим повече?
— Не, разбира се. Скоро отново ще се срещнем. Уредил съм вие двамата да останете тук и разчитам на теб да се грижиш за Оцу. Опитай се да я накараш да остави тъжните мисли и да се оправи. Трябват й не толкова лекарства, колкото по-голяма решимост.
— Не съм достатъчно силен да й дам такова нещо. Тя няма да се оправи, докато не види Мусаши.
— Труден случай е тя, признавам. Не ти завиждам за спътница като нея.
— Такуан, вие къде видяхте Мусаши?
— Ами…
Такуан погледна към господаря Мицухиро и срамежливо се засмя.
— Кога ще дойде той тук? Казахте, че ще го доведете и оттогава Оцу само за това мисли.
— Мусаши ли? — вметна небрежно Мицухиро. — Това да не е онзи ронин, който беше с нас в Огия?
— Не съм забравил какво казах на Оцу — обърна се Такуан към Джотаро. — На връщане от Дайтокуджи се отбих в къщата на Коецу да видя дали Мусаши е там. Коецу не го е виждал и смята, че той трябва още да е в Огия. Каза, че майка му била толкова притеснена, че написала на Йошино Даю писмо, в което я моли веднага да пусне Мусаши у дома.
— О? — възкликна господарят Мицухиро и вдигна вежди в смесено изражение на изненада и завист. — Значи той е още с Йошино?
— Явно и Мусаши е мъж като другите. Дори като млади да изглеждат по-различни, всички в крайна сметка се оказват едни и същи.
— Странна жена е Йошино. Какво толкова намира в този непохватен човек на сабята?
— Не си мисля, че я разбирам. Нито пък разбирам Оцу. Което ще рече — като цяло не разбирам жените. Що се отнася до мен, всички ми се струват малко болни. А пък Мусаши — за него навярно е дошло времето да навлезе в пролетта на живота си. Истинското му учение започва сега и той, да се надяваме, ще си набие в главата, че жените са по-опасни от сабите. При все това никой друг не може да решава заради него и аз не виждам какво друго да направя, освен да го оставя да се справи сам.
Малко притеснен, че каза толкова много пред момчето, Такуан побърза да благодари и да се сбогува със своя домакин, като за втори път го помоли да позволи на Оцу и Джотаро да останат още малко.
Такуан не зачиташе старата поговорка, че на път трябва да се тръгва рано сутрин. Беше готов да потегли, така и направи, макар слънцето забележимо да клонеше на запад и вече да се спускаше здрач.
Джотаро изтича покрай него и го дръпна за ръкава.
— Моля ви се, моля ви се, върнете се да кажете нещо на Оцу. Тя пак плаче и с нищо не мога да я развеселя.
— Двамата за Мусаши ли говорихте?
— Тя ми каза да ви попитам кога ще дойде той. Ако не дойде, се боя, че може да умре.
— Няма нужда да се тревожиш, че можела да умре. Само я остави на спокойствие.
— Такуан, а коя е Йошино Даю?
— Защо искаш да знаеш?
— Вие нали казахте, че Мусаши бил с нея?
— Хм. Нямам намерение да се връщам и да лекувам Оцу от болестта й, но искам да й кажеш едно нещо от мен.
— Какво?
— Да се храни добре.
— Сто пъти съм й го казвал.
— Така ли? Е, това е най-доброто, което би могъл да й каже човек. Ако обаче не иска да слуша, може да й кажеш и цялата истина.
— Каква е тя?
— Мусаши е влюбен в една куртизанка на име Йошино и от две нощи и два дни не е излизал от дома за развлечения. Глупаво е още да обича такъв мъж!
— Това не е истина! — възпротиви се Джотаро. — Той е моят сенсей! Той е самурай! Не е такъв. Ако кажа това на Оцу, тя може да си посегне на живота. Вие сте глупакът, Такуан! Стар и голям глупак!
— Ха-ха-ха!
— Нямате право да говорите лоши неща за Мусаши или да казвате, че Оцу била глупава.
— Добро момче си ти, Джотаро — каза свещеникът и го потупа по главата.
Джотаро се сви и избягна ръката му.
— Писна ми от вас, Такуан. Никога повече няма да ви моля за помощ. Сам ще намеря Мусаши и ще го доведа пак при Оцу!
— Знаеш ли къде е мястото?
— Не, но ще го открия.
— Може да се заяждаш, щом искаш, но няма да ти е лесно да намериш къде живее Йошино. Да ти кажа ли аз?