Битие [bg]

Последното поколение ИИ имаха дразнещия навик да стават многословни и дори бъбриви по време на стрес. Никой не знаеше защо.

— Пуснах радарен импулс към мястото, определено от Гавин. Ехото беше с точност до половин сантиметър. В отговор СФУК изгори главната ми антена и корпуса около нея. Съседните помещения вече не са херметични. Завъртам основното си оръжие към врага. Но при тази скорострелност той ще може да унищожи моя лазер отстрани преди да успея да се прицеля.

Робот К беше натоварен с неудобната метална плоскост и имаше проблеми със спирането, така че Тор приклекна и извика, когато той се блъсна в защитаващата я греда. Бързо, преди да се е завъртял и отлетял нанякъде, тя протегна ръка и сграбчи дебелия диск. Изкуствените й пръсти стиснаха толкова здраво, че я заболяха и китката й запротестира от напрежението.

„Това е нищо в сравнение да ти отрежат цяла ръка“ — помисли си тя. Беше изложила на показ крайника си за няколко секунди, но врагът беше зает с друго.

Мислено благодари на „Уорън“, когато всичко беше скрито под гредата. Изпита мъка за поредната жертва заради нея, направена от някой със същото име.

„А сега гледай да издържиш, докато дойде моят ред.“

Парчето метал представляваше импровизиран щит. По нейна заповед робот К беше слязъл в катакомбите на астероида, за да донесе част от разбит херметичен люк — един от многото, които някога бяха защитавали загадъчния хабитат, и един от малкото предмети наоколо, способни да блокират убийствения лъч за няколко секунди. Може би. Ако успееше да го задържи правилно, между себе си и смъртоносния поглед на СФУК.

Нещата щяха да са по-прости, ако гравитацията бе като на Земята. Просто отскачаш от гредата, докато държиш щита за една-две секунди — достатъчно, за да полетиш към спасението и да се тревожиш единствено за кацането. Тук гравитацията беше безразличен приятел, по-слаб и от мишка. Падането щеше да отнеме твърде много време.

— Тор. Противникът експертно изгаря всичките ми уреди веднага щом се покажат. Половината от предните отсеци вече са надупчени. Главното ми оръжие ще е изложено на странична атака най-малко петнайсет секунди преди да успея да отвърна на огъня. Това ще се случи точно след четирийсет и две секунди…

Като проклинаше бавните си движения, Тор помогна на робот К да се обърне с дюзите нагоре.

Планът й имаше няколко сериозни недостатъка. Най-лошият оповести за себе си с внезапна рязка светлина някъде отгоре. Гореща светлина, плътна и червеникава, нямаща нищо общо с леденото синьо на лазера, се изля в кратера и окъпа мъртвите космически кораби в трептящи огнени цветове.

„Това трябва да са робот Д, робот Ф или и двата, експлодирали преди да успеят да стигнат до СФУК. Наложило му се е да се обърне и да се справи с тях за всеки случай.“ Е, поне тяхната жертва щеше да позволи на „Уорън“ да си поеме дъх. Жалко, че не можеше да изчисли по-добре момента за това отклоняване на вниманието.