![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Оформящият се в главата й план не й харесваше особено. Прекалено много й напомняше отчаяната мярка, която бе взела преди години на борда на обречения цепелин заедно с храбрия мъж, на когото бе кръстен корабът й.
„Но не виждам други възможности.
И избирането на момента е от жизнена важност.
Може би трябваше да си остана на Земята и да продължа да съм обикновена репортерка.“
— Добре — каза Тор. — Ще направим следното…
Ако наблюдавате нашата телевизия, радио и интернет — и причината да не отговорите е, че ни изучавате и следвате политика на ненамеса, нека приемем, че разбираме тази концепция.
Изучаването на по-примитивни раси или култури може да изисква мълчание за известно време, за да могат наблюдателите да не влияят върху естественото поведение на обекта. Конкретната ви причина може да е научна безпристрастност, желание да ни оставите да се порадваме още малко на нашата „невинност“ или може би защото сме уникални по някакъв начин. Можем да си представим множество причини да искате потокът информация да тече само в едната посока — от нас към вас, но не и обратно. Подобни разсъждения са обичайни и за човешките наблюдатели.
Разбира се, някои от нас могат да възразят, че е било жестоко от ваша страна да не се свържете с нас по време на ужасните световни войни или през гибелната Студена война, когато новината за контакта е можела да ни спести разминаването на косъм със самоунищожението. Или че е трябвало да ни предупредите за опасностите от екологичната деградация и от много други спънки. Или че е безсърдечно да не споделите с нас технологии, които биха ни помогнали за решаването на много проблеми и да спасят живота на милиони.
Някои хора с право могат да посочат, че сме си спечелили огромно достойнство, като сме се оправяли съвсем сами. Те се гордеят с факта, че показваме всички признаци, че постигаме зрелост със собствените си тежки усилия. Ако причината да мълчите е желанието ви да запазите достойнството ни, в това също би могло да има смисъл…
… стига да не е просто извинение и оправдание, с което прикривате някакви по-егоистични мотиви.
Да се намесваме или не? Това е морален и научен въпрос, на който отговаряте с мълчаливо наблюдение, за да видите дали ще решим сами проблемите си. (Може би се справяме по-добре, отколкото сте очаквали?) Дори е възможно причините ви да са изключително основателни.
Но ако продължите тази политика, не можете да очаквате голямо доверие или благодарност, когато най-сетне преодолеем трудностите си и се превърнем в пътуващи между звездите възрастни без ничия помощ. О, ще се опитаме да сме дружелюбни и честни. Но вашето дълго мълчание ще направи приятелството ни трудно, поне в началото.
Ние разбираме хладнокръвната научна безпристрастност. Но се замислете — вселената понякога върти номера на могъщите. В някоя далечна епоха ролите ни могат да се сменят. Надяваме се, че ще ни разберете, ако бъдещото ни отношение към вас се определя от вашето поведение към нас в миналото и настоящето.
75.
Потайници
Размишлявам върху последното й предизвикателство — доста ехидно и достигащо по-близо до истината от някои други, — когато внезапно настъпва суматоха! Несвикнала с неочаквани новини, общността ни започва да бърбори. Очакващата и Наблюдателя разгръщат сензорите си. Показват ни резките проблясъци на атаката… последвани от бръмчене и пращене на кодирания сигнал на човеците, които настойчиво се съвещават с кораба си.
А, значи още е жива. Степента на облекчението ми ме изненадва… наред с неочакваната загриженост, че шансовете й за оцеляване може да са нищожни.
Как се е случило това?
След спешни консултации стигаме до заключението, че някоя независима бойна единица е атакувала любимия ми човек. Стотици от тези брутални неща загърбиха много отдавна предишната си преданост, за да се присъединят към някой от кристалните кланове. Малоумни бойни машини, мъкнещи се по вътрешния Ръб с повреди от старата война. Внезапният им изблик на насилие преди няколко години само предупреди хората и ги направи враждебни и предпазливи.
Трябваше отдавна да предприемем кампания за заличаването на проклетите останки.
Нещата обаче не са така прости. Не всеки убиец излезе от правия път. Много все още са притежавани и управлявани от по-големите сонди като Очакващата и Посрещача въпреки договора ни за разоръжаване.
Аз също съм си запазил някои резерви.
Дали някой от верните ми ловци е достатъчно наблизо, за да помогне на Тор Повлов? И ако да, ще посмея ли да дам подобна заповед? Ама че странно изкушение! Да се намеся. Да разкрия скрити сили — заради една еднодневка? Може би самотното чакане в компанията само на същества като Посрещача ме е направило нестабилен.