Проходът

— Продължава да е доста слаб — разказа Сара. — Отчасти причината е обезводняването. Ще минат два дни, преди да можем да го раздвижим, дори повече.

Алиша се свлече обратно на леглото си със стенание.

— Не вярвам да издържа толкова.

— Какъв е проблемът? — попита Питър.

— Джуд е проблемът. Знам, че трябва да се преструваме, но не знам колко още ще издържа.

Смисълът на думите ѝ беше ясен.

— Мислиш ли, че… Не знам, ще можеш ли да го удържиш?

— Не се притеснявай за мен. Мога да се грижа за себе си. Но на него няма да му хареса — замълча внезапно разколебана. — Има и друго, не е свързано с Джуд. Дори не съм сигурна, че трябва да повдигам темата. Някой спомня ли си Лайза Чоу?

Питър си я спомняше, поне по име. Лайза беше племенница на Стария Чоу. Тя и семейството ѝ, брат ѝ и родителите ѝ били изгубени през Тъмната нощ — убити или обсебени, не помнеше. Питър смътно си спомняше очите на Лайза от времето, което бяха прекарали в Убежището. Тя беше от по-големите деца, направо възрастна в неговите очи.

— Какво за нея? — попита Холис.

Алиша се подвоуми.

— Май днес я видях.

— Невъзможно — засмя се Сара.

— Знам, че е невъзможно. Всичко около това място е невъзможно. Но Лайза имаше белег на бузата си, това го помня. От някакъв инцидент, забравила съм какъв. И белегът беше същият.

Питър се приведе. Нещо в тази информация му се струваше важно, част от някакъв оформящ се в мислите му модел, който не беше придобил отчетлива форма.

— Къде?

— В мандрата. Убедена съм, че тя ме видя. Джуд беше с мен, затова не можах да се измъкна. Когато отново погледнах, вече я нямаше.

Възможно беше, предположи Питър, да се е измъкнала и някак да се е оказала тук. Но как младо момиче, каквато по онова време беше Лайза, ще пропътува подобно разстояние?

— Не знам, Лиш. Сигурна ли си?

— Не съм. Не можах да се уверя. Само казвам, че тя много приличаше на Лайза Чоу.

— Бременна ли беше? — попита Сара.

Алиша се замисли за миг.

— Сега като се замислям, беше.

— Много жени са бременни — намеси се Холис. — Има смисъл, нали? Малкото си е Малко.

— Но защо няма момчета? — продължи Сара. — И щом като толкова много от жените са бременни, не трябва ли да има повече деца?

— Няма ли? — попита Алиша.

— И аз си мислех същото. Но снощи не можах да преброя повече от двайсетина. А и децата, които виждаме, изглеждат напълно еднакви.

— Холис каза — продума Питър, — че отвън имало някакви деца.

Едрият мъж кимна.

— Играят си на купчината от гуми.

— Маратонка, я погледни.