Прах от мечти

Сканароу застана до капитан Рутан Гъд, който се бе опрял на перилото, и промърмори:

— Ама че черна вода.

— Нощ е.

— Обичаш нещата да са прости, нали?

— Защото са си прости, Сканароу. Всички усложнения, които претърпяваме, се мътят в собствените ни черепи.

— Нима? Това не ги прави по-малко реални обаче. Нали?

Той сви рамене.

— Искаш ли нещо?

— Много неща, Рутан Гъд.

Той я погледна и като че ли се изненада от това колко близко стои — висока почти колкото него, канийските й очи тъмни и лъскави, — после отново се загледа към водата.

— И какво те кара да мислиш, че мога да помогна с което и да е от тях?

Тя се усмихна и макар капитанът да не обърна внимание, усмивката беше прелестна.

— Кой те повиши? — попита го.

— Един побеснял луд.

— Къде?

Той разроши брадата си с пръсти и се намръщи.

— И какво точно цели всичко това?

— Кайндли беше прав, знаеш ли. Трябва да работим заедно. Искам да знам повече за теб, Рутан Гъд.

— Не си струва.

Тя се облегна на перилото.

— Криеш нещо, капитане. Но нищо. Бива ме в разкриването на разни неща. Беше сред първите в списъка офицери за Четиринайсета. Което значи, че си бил в град Малаз, вече повикан и очакващ назначение. Е, кои армии бяха изхвърлени на остров Малаз, твърде разбити, за да не се разформироват? Осма. Тринайсета. И двете от кампанията в Корелри. Значи, Осма пристигна почти по същото време, когато отплава Четиринайсета, но предвид мудността на военните чиновници едва ли си бил от Осма — освен това Фарадан Сорт беше, а тя не те познава. Попитах. Тъй че остава Тринайсета. Което е доста… интересно. Служил си при Греймейн…