Колието на кралицата

— О, да, госпожо — обади се плахо портиерът.

Той стана, като че да прекъсне разговора.

— А какво е вашето мнение, господин абат? — продължи Жана. — Делото ми не се ли очертава добре? Имайте предвид, че не е представено никакво доказателство.

— Вярно, госпожо — каза абатът, — така че можете да се надявате на много.

— Нима? — попита тя.

— Все пак — добави абатът — да предположим, че кралят…

— Е, какво ще направи кралят? — попита живо Жана.

— Ех, госпожо, кралят може да не желае изобличение.

— Значи иска господин Дьо Роан да бъде осъден, което е невъзможно.

— Вярно, трудно е — отвърнаха от всички страни.

— Но в това дело — побърза да вметне Жана, — който казва „господин Роан“, все едно изрича моето име.

— Не, не — продължи абатът, — лъжете се, госпожо. Един обвиняем ще бъде оправдан… Аз мисля и дори се надявам, че това ще бъдете вие. Но ще бъде само един. На краля е нужен виновник, иначе какво ще стане с кралицата?

— Вярно — каза глухо Жана, докачена, че я опровергават дори по отношение на една лъжлива надежда. — На краля е нужен виновник. Е, господин Дьо Роан е толкова подходящ, колкото съм и аз.

След тези думи настана злокобно мълчание, което уплаши графинята.

Абатът пръв го прекъсна.

— Госпожо — рече той, — кралят не е злопаметен и след като се уталожи първоначалният му гняв, няма да мисли вече за миналото.

— А какво наричате уталожен гняв? — попита Жана иронично. — И Нерон, и Тит са изпадали в гняв.

— Присъда… каквато и да е — побърза да вметне абатът, — тя уталожва.

— Каквато и да е! Господине — извика Жана, — това са ужасни думи… Много неопределени… Каквато и да е означава много!

— О, става дума просто за отиване в манастир — отвърна хладно абатът. — Според слуховете, които се носят, тази идея кралят е приел на драго сърце по отношение на вас.

Жана го изгледа с ярост, която веднага отстъпи място на най-силна възбуда.

— Затваряне в манастир! — възкликна тя. — Тоест бавна смърт, позорна в подробностите, жестока смърт, която ще изглежда като проява на милост! Затваряне in pace100, нали? Измъчване чрез глад, студ, наказания! Не, стига страдания, стига срам, стига нещастие за невинната, когато виновната е властна, свободна, уважавана! Смърт веднага, ала смърт, каквато избера аз, свободен съдник, за да бъда наказана, че съм се родила в този подъл свят!

Без да слуша нито увещанията, нито молбите, като не позволи да я спрат, тя отблъсна портиера, събори абата, отстрани госпожа Юбер и се завтече към една етажерка, за да потърси там нож. Тримата успяха да я отклонят, но тя се втурна като пантера, подгонена от ловци, без да се плаши, и като надаваше гневен, неестествено силен вой, нахълта в един кабинет до залата, вдигна огромна фаянсова саксия, в която крееше една повехнала роза, и се удари няколко пъти по главата. Саксията се счупи, в ръката на тази фурия остана едно парче, видяха, че от разрязаната кожа по челото се стича кръв. Портиерката се хвърли разплакана в прегръдките й. Двете седнаха в едно кресло. Обляха я с благоуханна вода, примесена с оцет. След ужасни гърчове тя бе загубила съзнание. Когато дойде на себе си, абатът помисли, жената че се задушава.