Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Принц Луи бе блед, много развълнуван. Облечен в дълга церемониална одежда, той се представяше с уважението и снизходителността, дължими на съдиите от един обвиняем, който приема тяхната юрисдикция и се осланя на нея.
Посочиха креслото на кардинала, чиито очи се страхуваха да се насочат към ограденото място. Председателят му кимна за поздрав и го насърчи с думи, а целият съд благосклонно го помоли да седне, което още повече засили бледността и вълнението на обвиняемия.
Когато взе думата, треперливият му, прекъсван от въздишки глас, смутените му очи, смиреното му държане развълнуваха дълбоко състрадателната аудитория. Той обясняваше бавно, представи по-скоро оправдания, отколкото доказателства, по-скоро настоятелни молби, отколкото разсъждения, и като се спря внезапно, той, красноречивият, сладкодумният, с онази скованост на ума и на смелостта си произведе по-силно въздействие, отколкото всякакви защитни речи и всякакви аргументи.
След това се яви Олива, клетото момиче се оказа отново на подсъдимата скамейка. Мнозина потръпнаха, като видяха този жив образ на кралицата върху позорната седалка, заемана по-рано от Жана дьо ла Мот — призракът на Мария-Антоанета, кралица на Франция, на подсъдимата скамейка за крадли и фалшификаторки ужаси и най-отявлените врагове на монархията. Гледката също привлече мнозина досущ като кръв, която дават да вкуси тигър. Отвред си казваха, че горката Олива току-що бе оставила в канцеларията на съда детето си, което тя кърмеше, и когато вратата се отвори, ревът на сина на господин Бозир болезнено пледираше в полза на майка си.
След Олива се яви Калиостро, най-малко виновният от всички. Той не бе поканен да седне, макар че креслото стоеше до скамейката. Съдът се страхуваше от защитната реч на Калиостро. Един привиден разпит, прекъсван от „добре!“ на председателя Алигр, задоволи изискванията на формалностите.
Накрая съдът съобщи, че дебатите приключват и че започва обсъждането. Тълпата се изниза бавно по улиците и кейовете, заричайки се да се върне вечерта, за да чуе присъдата, която, казваха, скоро ще бъде произнесена.
96.
За една решетка и за един абат
След края на дебатите, след отзвука от разпита и вълненията на подсъдимата скамейка всички затворници за нощта бяха настанени в Консиержери. Тълпата, както казахме, дойде вечерта да застане на мълчаливи възбудени групи на площада пред Съдебната палата, за да чуе веднага новината, щом бъде издадена присъдата. В Париж, чудно, тълпата научава тъкмо големите тайни, преди те да станат известни в пълното им развитие.
И тъй, тълпата чакаше, посръбвайки от анасоновия сок, който амбулантните търговци продаваха под първия свод на Понт-о-Шанж. Беше топло. Юнските облаци се влачеха тежко един след друг като кълба гъст дим. Небето на хоризонта просветваше от време на време от бледи проблясъци.
Докато кардиналът, на когото бе оказано благоволението да може да се разхожда по терасите, свързващи кулите, разговаряше с Калиостро за вероятния успех на взаимната им защита, докато в килията си Олива галеше малкото си дете и го люлееше на ръце, докато в стаичката си Рето със сухи очи гризеше ноктите си и броеше мислено обещаните от господин Дьо Кросън екю и ги сравняваше като обща сума с месеците на затвор, обещавани му от върховния съд, Жана, оттеглила се в стаята на портиерката госпожа Юбер, се опитваше да разсее с малко шум и малко движение пламналата си глава.
Тази стая с висок таван, обширна като зала, застлана с плочи като галерия, се осветяваше откъм кея от голям островръх прозорец. Малките стъкла на прозореца спираха по-голямата част от светлината и тъй като дори в тази стая, където живееха свободни хора, се бояха от свободата, една огромна желязна решетка, прикрепена отвън, върху самите стъкла, усилваше мрака поради кръстосаните железни пръчки и оловната мрежа, които обрамчваха всяко ромбовидно стъкло. Впрочем светлината, която се процеждаше през двойното решето, някак се смекчаваше от погледа на затворниците. У нея нямаше рязкото сияние на свободното слънце, не можеше да наскърбява ония, които не можеха да излязат. Във всички неща, дори лошите, правени от човека, има хармоничност, която облекчава и позволява преход между мъката и усмивката.
Тъкмо в това помещение, откакто бе затворена в Консиержери, госпожа Дьо ла Мот живееше цял ден заедно с портиерката, сина й и мъжа й. Както казахме, тя имаше гъвкав ум, обаятелен характер. Хорицата я бяха обикнали, тя бе намерила начин да им докаже, че кралицата е главната виновница. Щеше да дойде ден, когато в същото това помещение друга портиерка, също трогната от неволите на една затворничка, щеше да повярва в невинността й, като я видеше търпелива и добра, а тази затворничка щеше да бъде кралицата.