Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
След като Нобунага се върна в Адзучи, му казаха, че по време на северния поход между главнокомандващия Шибата Кацуие и Хидейоши се било случило нещо. Причината е неясна, но между двамата назрели разногласия относно начина за водене на войната. Вследствие на това Хидейоши събрал своите отряди и се върнал в Нагахама, докато Кацуие пък бързо се обърна към Нобунага с думите:
Хидейоши сметна за ненужно да се съобразява с вашите заповеди и се върна в крепостта си. Поведението му е непростимо и трябва да бъде наказано.
От Хидейоши не дойде никакво известие. Като мислеше, че той трябва да има някакво убедително извинение за своите действия, Нобунага реши да се занимае с въпроса, след като всички предводители на северния поход се върнат. Един след друг обаче се понесоха слухове.
— Господарят Кацуие е извънредно ядосан.
— Господарят Хидейоши си е малко буен. Това, да оттегли своите отряди по време на поход, не е нещо, което един голям пълководец да може да направи и да запази същевременно честта си.
Накрая Нобунага нареди на един от служителите да проучи станалото.
— Хидейоши наистина ли се е върнал в Нагахама? — попита той.
— Да, почти сигурно изглежда, че е там — отвърна онзи.
Това предизвика гнева на Нобунага и той прати вестоносец с остри укори.
Такова държание е нагло. Най-малкото, покажи, че съжаляваш за постъпката си!
Щом пратеникът се върна, Нобунага го попита:
— Какво беше лицето му, когато чу как съм му се скарал.
— Имаше вид, като че си мисли: „Разбирам“.
— И това ли е всичко?
— После каза нещо, че имало нужда човек да си почине малко.
— Това е направо дръзко и той започва да става безочлив.
Изражението на Нобунага не показваше истинско раздразнение от Хидейоши, при все че устно го беше смъмрил. Въпреки това, когато Кацуие и останалите предводители на северния поход най-сетне се върнаха, Нобунага наистина се разгневи.
На първо място, макар на Хидейоши да бе наредено да остане под домашен арест в крепостта Нагахама, той вместо да показва разкаяние всеки ден устройваше веселия със саке. Нямаше как Нобунага да не бъде ядосан и хората допускаха, че в най-лошия случай Хидейоши ще получи заповед да си направи сепуку, а в най-добрия, навярно ще бъде призован в крепостта Адзучи пред военен съд. След време обаче Нобунага изглежда съвсем забрави за станалото и повече дори не го спомена.
В крепостта Нагахама Хидейоши бе навикнал да спи до късно. Докато Нене видеше сутрин лицето на мъжа си, слънцето вече се бе изкачило високо в небето.
Даже майката изглежда се притесняваше и отбеляза пред Нене:
— Това момче направо не е на себе си тези дни, нали?
Нене трудно успя да се сети какво да отговори. Причината да спи до късно бе, че всяка вечер пиеше. Когато пиеше у дома, след четири-пет чашки вече беше почервенял и бързаше да свърши с вечерята. После събираше старите си воини, настроението на всички се вдигаше и те пиеха до късно през нощта, без да мислят кое време е. Завършекът бе, че той най-често заспиваше в стаята на оръженосците. Една вечер, докато минаваше с придворните си по коридора, жена му видя към нея бавно да се приближава някакъв мъж. Приличаше на Хидейоши, но тя извика:
— Кой е това там? — и се престори, че не го е познала.
Изненаданият й съпруг се обърна и опита да скрие смущението си, но успя само да създаде впечатление, като че се упражнява в някакъв вид танц.
— Загубих се.
Той политна към нея и за да се задържи, се хвана за рамото й.
— Ох, пиян съм. Поноси ме, Нене! Не мога да ходя!
Щом Нене го видя как се опитва да скрие състоянието си, избухна в смях. Заговори му с престорен гняв:
— Добре, добре, ще те понося. А къде всъщност отиваш?
Хидейоши се хвана за гърба й и почна да се кикоти.
— В твоята стая. Заведи ме в твоята стая! — замоли й се той и като дете зарита с крака във въздуха.
Гърбът на Нене се преви от тежестта и тя се пошегува с дамите:
— Я чуйте, къде да сложа този прашасал скитник, който намерих на пътя?
Момичетата така се развеселиха, че се хванаха за страните и сълзи потекоха от очите им. После, като празнуващи около увеселителна лодка, се събраха покрай мъжа, който Нене носеше и цяла вечер се забавляваха в стаята й.
Такива случаи бяха редки. Сутрин на Нене често й се струваше, че от нея се иска само да гледа киселото лице на мъжа си. Какво ли крие той? Бяха женени от петнадесет години. Нене вече минаваше тридесетте, а съпругът й бе на четиридесет и една. Не беше в състояние да повярва, че ежесутрешното раздразнено изражение на Хидейоши е просто въпрос на настроение. При все че се боеше от яда на своя мъж, това за което искрено се молеше, бе поне малко да успее да разбере тази негова болка и да облекчи страданието му.