Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Прощавай, но ще се въздържа — отвърна тя. — Поне за в близко бъдеще.
— За да не отвлекат вниманието ти, разбирам. Ясно е, нали, че дори самото присъствие на Круппе предизвиква изобилие от благоразумие.
— Много ясно е. Е, добре. Ще трябва да ти намерим кон, защото смятам да яздя.
— Кон?! Ужас! Тези зли зверове. Не, аз си държа на моето вярно муленце.
— Здраво.
— До границите на физическите ми възможности, да. — Чу бавно потропване на копита отзад и се обърна. — Ах, спомени за демона, и ето ти го! И виж го онзи пощръклял кон, как стъпва подир него като паленце на каишка — но чудно ли е, като погледне човек този мой прелестен и горд звяр?
Силвърфокс изгледа с присвити очи ситнещия след мулето оседлан кон.
— Кажи ми, Круппе, кой още ще стане свидетел на Сбора чрез теб?
— Чрез Круппе? Е, никой друг освен самия Круппе! Той се заклева!
— Не и мулето, а?
— Миличка, способността на това муле да спи — при всякакви обстоятелства — е безгранична, непоклатима и всъщност — възхитителна. Уверявам те, никой друг няма да гледа през неговите очи!
— Сън, нали? Сигурно и сънува. Е, добре, тогава да се залавяме, Круппе. Вярвам, че една нощна езда ще ти се отрази добре.
— Ни най-малко, но настойчивостта е най-близката братовчедка на Круппе…
— Елате с мен.
Уискиджак спря при изхода на шатрата и погледна наляво към Аномандър Рейк, застанал сам в сумрака. „А, значи не е Корлат. Ох, добре…“
— Разбира се, милорд.
Синът на Тъмата го поведе през редиците шатри на юг, до самия край на лагера, и още навън. Спуснаха се по един склон и пред очите им се откри река Катлин. Звездната светлина танцуваше по кипналите й води на двеста крачки пред тях.
Комари прелитаха като снежинки, подгонени от топлия вятър.
Дълго никой не проговори.
Накрая Аномандър Рейк въздъхна дълбоко и попита:
— Как е кракът?
— Боли — отвърна честно Уискиджак. — Особено след цял ден в седлото.
— Бруд е завършен лечител. Висш Денъл. Не би се поколебал, ако го помолите.
— Когато остане време…
— Имало е предостатъчно, знаем го и двамата. Все пак споделям донякъде упоритостта ви, така че няма да повдигам темата пак. Свързвахте ли се Бързия Бен?
Уискиджак кимна.
— Той е в Капустан. Или би трябвало вече да е там.
— Това ме облекчава. Атаката на лабиринтите прави един маг опасен донякъде. Дори Куралд Галайн е усетил докосването на отровата.
— Знам.
Рейк бавно се обърна и го изгледа.
— Не бях очаквал да заваря такова… обновление. Сърце, за което съм бил убеден, че се е затворило завинаги. Да го видя така разцъфтяло…
Уискиджак помръдна неловко.
— Може би я нараних тази вечер.
— За кратко, вероятно. Лъжливият ви остракизъм е известен.
— Оттам и съвещанието, така поне мислехме.
— Аз извадих тръна, преди да пристигнете с Върховния юмрук.
Малазанецът го изгледа в сумрака.
— Не бях сигурен. Но подозрението не хвана корен.
— Защото, според вас, позицията ми е нелогична.
— Да.
Рейк въздъхна.
— Рядко гледам на необходимостта като на бреме.
Уискиджак помисли над това и кимна.
— Все още сме ви нужни.
— Повече от всякога, навярно. И не просто армията ви. Нужен ни е Бързия Бен. Нужен ни е Хъмбръл Тор с неговите Белолики кланове. Нужна ни е вашата връзка със Силвърфокс и чрез нея — с Т’лан Имасс. Нужен ни е капитан Паран…
— Гъноуз Паран? Защо?
— Той е Господарят на Драконовата колода.
— Значи не е тайна.
— Никога не е било.
— Знаете ли какво означава тази роля? — попита Уискиджак. — Въпросът е съвсем искрен, защото, честно казано, аз не знам и адски ми се иска да го науча.
— Сакатият бог е създал нов дом и сега се стреми да се включи в Драконовата колода. Необходимо е санкциониране. Или обратното — отказ.
Уискиджак изсумтя.
— Добре, а Домът на Сянка? Имало ли е Господар на Колодата, който да санкционира включването му?
— Не беше необходимо. Домът на Сянка е съществувал винаги, повече или по-малко. Сенкотрон и Котильон просто го разбудиха отново.
— А сега искате Паран — Господарят на Драконовата колода — да отхвърли Дома на Сакатия бог?
— Убеден съм, че трябва. Да се даде на Падналия легитимност означава да му се даде власт. Виждаме на какво е способен и сега, в слабото си положение. Домът на Вериги е основата, която ще използва, за да се възстанови.
— Добре, но вие и боговете сте го свалили веднъж. Оковаването.